Паникьосан от галопиращия му надолу рейтинг, Росенчо се произнесе.
Целта:
- Да яхне вълната на популизма и да се хареса на нацията (основно на немислещата част от нея, но тъй или иначе тя е преобладаваща, та, резултатът е потенциално добър);
- Да демонстрира мъжественост, каквато отчайващо му липсва;
- Да се издигне в собствените си очи (вероятно и в очите на жена си), че не е съвсем лукова глава, ами, коскоджа ми ти Президент.
Мъдрите президентски съветници, отговарящи за лъскането на имиджа му, от толкова мъдруване измъдриха нещо като нищо на света.
„Ще правим референдум„, рече г-н Президентът. Ми, хубаво, крайно време беше да ни попитат за нещо смислено. Дотук добре – успя да блесне в очите на средната електорална единица.
Трябвало да се гласува електронно – чудесно! Не че, като го решим на референдум, ще ни се случи, де. Колкото електронното правителство работи, толкова и електронното гласуване ще проработи – със и без референдум.
Оттук-насетне, обаче, започва умопомрачителният изблик на популизъм, некомпетентност (а може би съзнателно пързаляне на нацията) и нескопосани опити да впечатли публиката с двоен, троен и нямам идея още какъв тулуп. Впрочем, любопитно ми е как изнведнъж, в третата година от мандата си РП се плесна по челото и реши да инициира референдум – защо не го направи миналата година, например?
Как олицетворението на единството на нацията стигна до извода, че третият въпрос трябва да легитимира идеите за задължително гласуване? Все си мисля, че преди да изцвъкаш подобно аки с претенция за демократичност и национална отговорност, би било добре първо да се посъветваш със специалисти и евентуално да проведеш някакви обществени консултации, така че да предложиш обмислен и адекватен въпрос за референдум – въпрос, даващ алтернативи и с потенциал да реши проблемите, наслоени през годините.
Защо г-н Обединителят не реши да ни попита, например, дали да се въведе образователен ценз за гласуване? Между Неговия въпрос и този, който току-що предложих, има твърде съществени разлики, а оттам и съществени ефекти:
- Гласуването е право, а не задължение, докато образованието, освен че е право, е и задължение. Впрочем, като заговорихме за задължения, и плащането на данъци е основно задължение на всеки гражданин, така че изобщо не съм далеч от идеята да има и подобна бариера пред мераклиите за гласуване – ако имаш просрочени задължения, отпадаш от избирателните списъци. Нелогично и твърде несправедливо е хора без отговорност към обществото да претендират за право да управляват съдбините на същото това общество чрез вота си (най-често платен!).
- Образователният (а и данъчният) ценз ще минимизира възможностите за гласуване на някои добре известни маргинални групи, които не са си направили труда да се образоват и да са пълноценни членове на обществото, а имат претенцията, че околните са им вечно длъжни, вкл. да им платят разходката до урната. Образователният ценз е механизъм за свеждане на избирателите до действително активните, политически и обществено грамотните, знаещите защо, за какво и за кого гласуват. Опитайте се да си представите парламентарен състав, избран от няколко милиона неграмотни или полуграмотни люде, които досега поне са били насочвани чрез финикийски знаци за кого да гласуват, а изведнъж ще им се наложи зорлем да гласуват за… и те нямат идея за кого…
- Задължителното гласуване крие опасност от огромен процент невалидни бюлетини (вкл. до касиране на вота, а това си е скъпоструващо упражнение) и от избор на отявлени популисти без необходимите управленски качества, без подготовка, без елементарна политическа грамотност и т.н., които ще се учат на наш гръб на парламентаризъм.
Казано накратко, с така формулирания въпрос, г-н Президентчето ни връща към началото на прехода, връща ни в изходна позиция. И всичко това, защото е „национално отговорен“! Че е отговорен, отговорен е, но към този момент не към нацията, а към корпоративните си приятелчета. Отговорността пред нацията тепърва предстои! Защото РП бърка играта на управление с играта „Стани богат!“
Между другото, забелязахте ли, че след като угоди на лицето Прокопиев по темата ВЕИ, днес РП поде проблемите на търговията с лекарства, любима на другия му авер Огнян Донев (собственик на „Софарма“ и председател на КРИБ). Обявявам залагания коя ще е следващата тема, по която ще има президентска активност – строителният бизнес (Симеон Пешов – „Главболгарстрой“), IT-индустрията (Саша Безуханова) или банките (Цветелина Бориславова) 🙂