Колеги и приятели ме направиха, меко казано, луда на този ден. Изненадите следваха една след друга и се редуваха в градация, която към полунощ ме докара до сълзи. Цял ден получавах картички, които по указание на Миланов трябваше да „простирам“ на едно въже, опънато през цялата стая. Към всяка картичка имаше и по едно магнитче с изображение на някой мой близък. Въпросните магнитчета трябваше старателно да бъдат събирани от мен и да се редят на табло, разграфено като кръстословица. За капак, вечерта получих електрическо пиано „Ямаха“ – подарък, който ми образува такава емоция, че… не мога да я обясня.
