Един въпрос не дава мира на целокупното протестърство вече месеци наред – „КОЙ?“

Милите те, в тоталната си политическа и идеологическа безпомощност така зациклиха върху прословутото „Кой?, че даже и на тях взе да им писва от него.

А на останалата (по-голяма част!) от обществото отдавна му е втръснало да слуша развалената грамофонна плоча, която не спира да възпроизвежда „Кой? Кой? Кой?“.

Е, ха, де – кой?

И аз това питам, но за друго – питането ми е:

• Кой организира окупацията на Софийския университет?
• Кой осигури комфорта на шепа самозабравили се келешчета да се разполагат в университета, като че им е бащиния?

Не е нужно да ми отговаряте, защото отговорът е повече от ясен: Организираха го отчаяните сценаристи и продуценти от т.нар. „Протестна мрежа“ и всички техни сателити.

Методите, посланията, цялостната стилистика на този „ранобуден студентски протест“ са copy-paste на всичко, което имахме удоволствието да гледаме цяло лято. Само че лятото взе да свършва, иде зима, студ, останалите 50-100 протестъри на паветата съвсем ще изчезнат от света и някак повече от естествено е нещата да започнат да се случват някъде на топло.

Аудиториите на ДЪРЖАВНИЯ университет са точното място:

• хем данъкоплатецът плаща парното на протестърите,
• хем телевизиите имат какво да пускат в емисиите си,
• хем народът гледа зрелища,
• хем студентчетата се чувстват значими, без дори да осъзнават защо, срещу кого и за какво протестират,
• хем пиарите си заработват хонорарите,
• хем мераклиите за държавен преврат имат усещането, че може и да успеят.

Аз, обаче, имам и други въпроси, но този път със „ЗАЩО?“:

• Защо само в Софийския университет им се получиха нещата?
• Защо останалите държавни университети гледат с изумление тъпотиите на колегите си от СУ?
• Защо в частните университети блокадите не сработиха като метод?
• Защо студентският протест срещу решението на КС се случи („съвсем спонтанно и нережисирано“!) две седмици след въпросното решение?

За да спазим старото журналистическо правило „5К+З„, след въпросите „Кой?“ и „Защо?“ иде ред на „Какво?“, „Кога?“, „Къде?“ и „Как?“:

• КАКВО очакват да постигнат протестърите, освен да станат за смях на целокупното народонаселение с тоталната си безпомощност? Защото университетската окупация говори само и единствено за безпомощност – безпомощност, провокирана от тотално спадналия интерес към акциите на паветата.
• КОГА една пренебрежимо малка група хора ще спре да тероризира мнозинството, което очаква да ползва безпрепятствено правата си да учи, да се придвижва по градската инфраструктура и т.н.?
• КЪДЕ са институциите, призвани да гарантират обществения ред и да не допускат анархия и произвол? Къде е ръководството на университета, къде е МВР, къде е столичният кмет…?
• КАК ще бъдат компенсирани студентите, които искат да посещават занятия и да се явяват на изпити?

Но онова „Кой?“ не спира да изниква пред мен…

В крайна сметка, КОЙ ще поеме отговорност за целия хаос в държавата, който цари вече месеци наред и докарва до лудост хората, които не искат нищо друго, освен да живеят, работят и учат в нормална среда, по нормален начин, сред нормални хора, а не сред лумпени на всяко кръстовище?