Имам някакво ужасно дежавю… В началото на 90-те родители и деца се избиваха, приятели се намразваха заради политика. Тогава нещата някак бяха простички – битката се водеше между сини и червени (наследена битка между „Левски“ и ЦСКА, но в партиен вариант).

Хората от моето поколение със сигурност помнят, че дори се стигаше до семейни кръвопролития, провокирани от политически спорове. Твърде драматичничко беше, но и някак обяснимо – хората тепърва се учеха на гражданско поведение, учеха се да мислят и говорят за политика…

После за 1-2 десетилетия някак страстите поутихнаха, а и синьо-червената мъгла се размножи – покри всички нюанси на многоцветната дъга. Хората някак се понаучиха да не стигат до крайности – поспорят, поспорят, поначешат си езиците и после пак си пият заедно ракийката.

Дотук добре… Обаче…

Тия дни, както вече казах, имам дежавю. Всеки ден ми се налага да влизам в някакви яростни сблъсъци с някакви надъхани, ужасно съскащи хора, бранещи до кръв позициите си, неприемащи чуждите… Чудя се какво да очаквам – сигурно е време някой да ми налети на бой, та програмата да е пълна.

Приятели се отричат от мен, защото видите ли имала съм наглостта да кажа/напиша нещо, да изразя несъгласие с нещо. Ама, как е възможно изобщо да си позволявам такива луксове? Ние в демокрация ли живеем или в тоталитаризъм? Имаме ли свобода на словото или си имаме медийни групировки? Ти да видиш…

А аз си мислех, че са минали 23 години, пък те едва сега започвали.

Лошото в цялата работа е, че в началото на 90-те поне имаше яснота – СДС и БСП (е, и неизменното ДПС, разбира се). Днес, обаче, нещо ми се губи… пак е мъгла… Не е ясно кое е ляво, кое е дясно, кой кой е, кой какъв е и защо такъв е…

Нищо, важното е да имаме причини да се мразим и да се ненавиждаме – така скоро и бързо ще достигнем до светлото национално бъдеще!

***

ПП: Когато публикувах този коментар на стената си, Таня Симеонова написа нещо, което напълно споделям, затова ще я цитирам: „Според мен няма дежавю…На протестите са децата ни, които ние….тези дето през 1990 година бяхме сини и червени, родихме, отгледахме и възпитахме.През 90 години на миналия век се противопоставяйхме идейно…сега идеи няма…Има желание за свобода.Ама каква точно свобода, още не мога да разбера. Научихме децата си да си търсят правата, но научихме ли ги , че когато отричаш нещо, трябва да знаеш и какво искаш да бъде другото…А не така…по принцип.“