С риск да бъда заподозряна, че правителството ми плаща за PR, ще си позволя да коментирам поредната безумна статия, на която попаднах, в опит да се информирам какво се случва в държавата.

Установявам, че всъщност нищо ново не се случва – държавата си е същата, народът си е същият, журналистиката… си е същата! Държавата се опитва да функционира, въпреки народа и журналистиката!

От статия със заглавие „Премиерът Райков се развихри“ научаваме, че служебният премиер е разпоредил грандиозен ремонт на правителствената резиденция „Евксиноград“. Дотук нищо особено – новина като новина.

Особен (и твърде типичен за родната журналистика), обаче, е начинът, по който въпросната новина е представена. На фона на и без друго изнервената обществена обстановка нашего брата журналистът е решил да налива обилно масло в огъня, без да щади средства.

Всъщност, непредубеденият читател веднага би открил между редовете, че става въпрос за отдавна планиран ремонт, при това финансиран от Оперативна програма „Регионално развитие“. Нещо повече, същият този непредубеден читател би си казал, че подобен архитектурен комплекс, какъвто е „Евксиноград“, включително красивият парк и Фердинандовата къща, е национално богатство, което трябва да бъде съхранено и поддържано. А поддържането и съхранението се случват с пари! Още по-добре, ако тези пари са донорски, а не излизат от джоба на данъкоплатеца.

Да, ама, не!

Авторът на въпросното писание очевидно няма никакво намерение да бъде четен от непредубедени читатели. Напротив, човекът очаква основният му таргет да е същото онова площадно мнозинство, което като цяло не знае какво иска, но по дефиниция е недоволно от всичко и от всички.

Ето само две от внушенията, които натрапчиво ни се навират в носа, докато четем пасквилчето:

• Колосалната за сегашното дередже на страната сума ще бъде похарчена за цялостното обновяване на правителствената резиденция „Евксиноград“, където управниците по традиция прекарват летните отпуски. А уж държавата нямаше средства да подпомогне социалнослабите, пенсионерите или майките с деца. Явно комфортът на политическата върхушка е нещо много по-важно.

• Разбира се, служебната власт може да се оправдае за предстоящите разходи с факта, че ремонтът е отдавна планиран и се финансира от оперативна програма „Регионално развитие“. Но това не променя усещането, че си гледа кефа, докато хората страдат.

Браво! Евала! Страхотно!
На това му викам аз социално отговорна журналистика!
Толкова отговорна, че чак намирисва. Пардон… смърди!

Докога медиите ще подценяват интелигентността на аудиторията си?

Докога ще ни третират като някакви алитерати, които не могат сами да тълкуват събитията, а последните трябва непременно да им бъдат тълкувани? При това „тълкуването“ се прави по безобразно нагъл начин, без опит внушенията да се поднасят приглушено и интелигентно.

Явно сериозно сме изпаднали като нация (не без помощта на същите тези медии)…
На този фон трябва ли да се учудваме на факта, че в огромното си мнозинство българите категорично отказват да мислят, след като вече са свикнали да получават новините с „тълкуване“? Така де, защо му трябва на човек да си напряга сивото вещество, като все ще се намери някой социално отговорен журналист да го просвети?!

Тук не говорим за това кое правителство е в обсега на журналистическата агресия.Думата ми е за самата агресия и за отдавна забравеното от родните медии тяхно задължение да бъдат обективни, да информират, а не да манипулират, да ограмотяват, а не да подпомагат затъпяването на нацията.

Напоследък не ме е яд толкова на политиците – те са такива, каквито си ги избираме.

Яд ме е на медиите, защото по никакъв начин не показват, че осъзнават нефелното си състояние, и не търсят начини да се самореабилитират пред обществото. А обществото отдавна не им вярва… Бумът на социалните мрежи е ярко доказателство за това!