Отново разделени… Нужен ни е update

В деня на най-светлия национален празник българинът осъмна за пореден път РАЗДЕЛЕН.

Написали сме си на сградата на Народното събрание “Съединението прави силата”, не защото вярваме в това, а като индулгенция за непрекъснатите ни пориви да се разделяме.

По времето на тоталитаризма се деляхме на “Левски” и ЦСКА, защото нямахме право на друг вид разделение.

След избухването на демокрацията намерихме широко поле за разделения. Раздели се църквата, разцепиха се земеделците, комунистите, демократите… Делихме се на демократи и комунисти, на мутри и потърпевши, на еколози и вредители, на пушачи и непушачи, а сега… сега вече се делим и на “рая” и “чорбаджии”.

Това последното деление се видя при формирането на президентския Обществен съвет. Чух го и днес в репортаж от митинга в Пловдив. Протестиращите там решиха да разчистват помежду си някакви неясни сметки, заливайки се с кафе. Питат ги защо, а те отговарят, че бизнесът нямал място на протестите и трябвало да бъде натирен. Представителка на бизнеса ги пита “А вие не искате ли малкият и среден бизнес да ви подкрепи, защото той е точно толкова недоволен от случващото се, колкото и вие?”. Отговор: “Не, тук протестират бедните, а не богатите!”.

Пак разделени… на бедни и богати, с цялата условност на тези понятия. Защото не всички бизнесмени са богати и не всички работници и безработни са бедни. Но това е един друг нашенски парадокс, за който сега не ми се разсъждава.

Да, народът е беден, но истината е, че тази бедност няма само икономически измерения, а и емоционални, културни и образователни.

Народът е беден, но отказва да се запита и като че ли го е страх да си отговори защо е беден!

А е беден, защото:

  • Години наред чакаше и периодично си избираше Месия! Сега са му виновни политиците… А кой ги е избрал тези политици? Кой ги настани във властовите кресла? Кой??? Или пак сме обект на световен империалистически заговор?
  • Твърдо изповядва философията “Те ме лъжат, че ми плащат, а аз ги лъжа, че работя”. Българинът се дразни, когато чиновниците му хлопват кепенците за “регламентирана почивка”, но не си дава сметка, че самият той работи като чиновник – в 17.00 часа хлопва кепенците и повече нищо не го интересува. Работодателят му да се оправя…
  • Посвещава времето и енергията си на това да гледа в канчето на богатия, вместо да търси начин самият той да стане богат. Българинът е достатъчно умен и интелигентен, но тази интелигентност е впрегната не в създаване, а в рушене и завист. А завистта убива – тя пречи на предприемчивостта, на градивното начало. Но българинът отказва да го осъзнае и предпочита да мрази и завижда на съседа, че е успял, че си е построил къща, че си е изучил децата и т.н. Вместо да запретне ръкави и да догони комшията, та и да го задмине.
  • Прекланя се пред “подвига” на Андрешко и прави всичко възможно да излъже системата и да не си плати данъците и осигуровките, а после очаква от същата тази система да му осигури добро образование и здравеопазване, и прилични пенсии, детски надбавки и т.н. Не може нация от андрешковци да съгради богата държава, която да гарантира на гражданите си качествени обществени услуги!
  • Предпочита да чете жълти вестници и да наднича в бельото на “звезди” и политици, вместо да се ограмотява и да гради капацитет за ефективно противодействие и решение на съществуващите политико-икономически и социални проблеми. Житейската философия на българина предвижда, ако може, той да не се натоварва излишно, а някой друг да му мисли, друг да свърши работата… та, ако може, и заплата да му плата, ама, не каква да е, ами – голяма!
  • Революционерства, когато това стане модерно, а не ежедневно, когато правата му са нарушени. И това не е ново явление – още Ботев го е казал: “Пием, пеем буйни песни / и зъбим се на тирана / механите са нам тесни / крещим: “Хайде на Балкана!”. Гражданското общество трябва да се проявява по всеки ежедневен повод, а не когато острието е опряло до гърлото. Някак по-лесничко е, обаче, да си псуваме на маса или в интернет форумите и социалните мрежи, вместо ефективно да си потърсим правата.

Списъкът от причини, свързани с народопсихологията ни, е дълъг и едва ли ще успея да го изчерпя докрай. Започнах го, защото смятам, че е време да обърнем поглед към себе си. Защото, ако има някой виновен за случващото се и за скапания ни живот, този някой сме самите ние!

Ние – не държавата, не политиците!

Държавата и политиците са наше творение и наше отражение. Ако политиците и държавата ни са тарикати и мошеници, значи самите ние сме нация от тарикати и мошеници.

За да подменим политическата класа, трябва самите ние да се променим, да се пречистим, да изровим дълбоко скритите си възможности да бъдем търсещи, успешни, можещи, мислещи, съпричастни един към друг. Трябва първо да се научим да работим качествено и съвестно, да сме отговорни към възпитанието и бъдещето на децата си, да сме честни и отговорни данъкоплатци. В противен случай, ще продължим да възпроизвеждаме и себе си, и политиците си във вида, срещу който сега протестираме.

Някой днес спомена, че ни е нужен рестарт. Лично аз се уморих от рестарти.

По-скоро ни е нужен update…

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »