Да си припомним по-важното от първата българска Конституция – Търновската! Струва си…

Понеже тези дни много се говори за нова Конституция, без да се чете действащата, генерират се купища идеи за конституционни промени и пр., реших да погледна какво пише в първата българска Конституция от 1879 г.

От прочетеното се убедих, че не е никак случайно, че тя се смята за една от най-добрите конституции в Европа и света, писани някога.

Новаторска и прогресивна за времето си, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата, правото на сдружавания и др.

Поздолих си да направя собствена подборка на по-интересните текстове, които имат доста съвременно значение и приложение.

Ето ги:

14. Князьтъ има право да смекчава или да отменява наказанията спроти начина, който е определенъ въ правилата на криминалното съдопроизводство.

15. Князьтъ има право за помилованье въ криминалните дела. А правото за амнистия принадлежи на Князя заедно съ Народното Събрание.

16. Изложените въ членове 14 и 15 правдини на Князя не се простиратъ и на пресъдите, по които съ осъдени министри за некакво нарушение Конституцията.

(бел.ред.: Дано става ясно – князът може да помилва и амнистира всеки друг, освен министри, осъдени за престъпления и нарушения на Конституцията!)

35. Народното Събрание определява за обдържанье на Князя и на неговий дворъшесть стотини хиляди франки на година. Това количество не може да бъде нито уголемено безъ съгласието на Народното Събрание, нито намалено безъ съизволението на Князя.

(бел.ред.: Хората са определили колко се полага на княза и са сложили точка на всякакви спекулации относно приходите на монархическата фамилия).

44. Ни единъ законъ не може да се издаде, допълни, измени, и отмени, докле той по напредъ не се обсъди и приеме отъ Народното Събрание, което има право така също и да тълкува неговий истинни смисълъ.

 (бел. ред. : Народното събрание изпълнява функциите и на днешния Конституционен съд) 

47. Ако би държавата да се заплашва отъ некоя външна или вътрешна опасность, а Народното Събрание не би могло да се свика, то само въ такъвъ случай Князьтъ, по представление на Министерский Съветъ и подъ обща отговорность на Министрите, може да издава наредби и да прави распореждания, които иматъ задлъжителна сила като законъ. Такива извънредни наредби и распореждания се представятъ за одобрение на първото, свикано следъ това, Народно Събрание.

48. Показаните въ по горний (47) членъ распореждания въ никой случай не могътъ да се относятъ до нареждание данъци и държавни берии, които всекога ставатъ съ съгласието на Народното Събрание.

54. Всички родени въ България, които не съ приели друго подданство, също и оние, които родени другъде отъ родителье, български подданници, броятъ се подданници на Българското Княжество.

56. Всекой подданникъ на Княжеството може да се отрече отъ подданството, следъ като си изслужи по напредъ военната служба и като испълни другите си длъжности спрямо Държавата, по особенъ законъ, който ще се изработи.

57. Всичките Български подданници съ равни предъ закона. Разделение на съсловия въ България не се допуща.

58. Титли за благородство и други отличия, също и ордени не могътъ да съществуватъ въ Българското Княжество.

59. На Князя се предоставя да отреди единъ знакъ за действително отличие въ време на война и само за военни лица.

61. Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества. Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория.

62. Законите за благоустройството и полицейските закони еднакво съ задължителни за всички лица, които живеятъ въ Княжеството.

73. Никой не може да бъде наказанъ безъ пресъда отъ надлъжний съдъ, която е вече добила законна сила.

74. Затвори и претърсвания по къщията могътъ да ставатъ само споредъ правилата, които съ изложени въ законите.

75. Никому не може да се наложи наказание, което не е установено отъ законите. Мъчения при какво да е обвинение, също и конфискуванье на имотъ се запрещаватъ.

76. Ако би се появиле некои събития, които би могле да нарушътъ общественната безопасност, то Князьтъ може да спре въ цело княжество или въ отделни места действието на 73 и 74 членове, но задължава се да внася таквия свои распореждания за подтвърждение въ първото Народно Събрание.

Неприкосновеност на кореспонденцията

77. Частни писма и частни телеграфически депеши съставятъ тайна и се броятъ неприкосновенни.

Задължително безплатно образование

78. Първоначалното учение е безплатно и задължително за всите подданници на Българското Княжество.

Свобода на словото

79. Печатътъ е свободенъ. Никаква цензура не се допуща, също и никакъвъ залогъ не се иска отъ писательете, издательете и печатарете.

80. Свещенното Писание, богослужебните книги и съчинения отъ догматическо съдържание, определени за употребление въ православните църкви, тъй също и учебниците по Закона Божий, назначени за употребление въ училищата на православните, подлежътъ на предварително одобрение отъ Св. Синодъ.

Свобода на сдружаването

82. Жительете на Българското Княжество иматъ право да се събиратъ мирно и безъ оръжие, за да обсъждатъ всекакви въпроси, безъ да искатъ по-напредъ за това дозволение. Събирания вънъ отъ зданията, подъ открито небо, напълно се подчиняватъ на полицейските правила.

83. Българските граждане иматъ право да съставляватъ дружества безъ всекакво предварително разрешение, стига само цельта и средствата на тия дружества да не принасятъ вреда на държавний и общественъ поредъкъ, на религията и добрите нрави.

86. Обикновенното Народно Събрание се съставя отъ представителье, избрани направо отъ народа, по единъ представитель на десетъ хиляди души отъ двата пола. Представительете съ избиратъ за три години. Избирателье съ всички български граждане, които иматъ възрастъ по горе отъ 21 година, и се ползуватъ съ граждански и политически правдини. Избираеми за представителье съ всички български граждане, които се ползуватъ съ граждански и политически правдини и съ на възрастъ по горе отъ 30 години и да съ книжовни (грамотни). (Хората са се пазели от Калинки) 

87. Представительете представятъ не само своите избирателье, но и целий народъ. За това те не могътъ да приематъ отъ своите избирателье никакви задължителни за себе инструкции (наставление). (А това е текстът „антикорупция”) 

90. Министрите могътъ да се намиратъ въ заседанията на Събранието и да взиматъ участие въ препирните. Събранието е длъжно да изслушва министрите всекой пъть, когато они искатъ дума.

91. Князьтъ може на место министрите, или заедно съ нихъ, да назначава особни коммисаре, за да даватъ на Събранието обяснение по внесенните проекти и предложения. Коммисарете въ тие случаи иматъ, като министрите, правата, които съ показани въ предидъщий 90 членъ.

92. Събранието може да поканва министрите и коммисарете да дойдътъ въ заседанието, за да даватъ потребните сведения и разяснения. Министрите и коммисарете съ длъжни да дойдътъ въ Събранието и да дадътъ лично исканите обяснения. Министрите и коммисарете, подъ своя отговорность, могътъ да премълчаватъ таквия работи, за които ако се разгласи не увреме, може да се повредътъ държавните интереси.

95. За сторените въ заседанието на Събранието отъ членовете му погрешки и престъпления, които съ предвидени отъ криминалните закони, виновните въ товамогътъ да бъдътъ теглени на съдъ само по решение на Събранието.

Публичност на заседанията

99. Заседанията на Народното Събрание ставатъ дверемъ отвореннимъ.  

102. Никой съ оръжие не се пуща въ залата на заседанията, нито въ зданието, гдето е Събранието. Военни стражи и въобще въоръжение сили не требва да се турятъ ни при вратите на залата на заседанията, ни въ самото здание, ни близо до зданието, освенъ ако Събранието по вишегласие само пожелае това.

103. Събранието има своя вътрешна полиция, която е подчинена на председателя.

108. Законодателната инициятива принадлежи на Князя и на Народното Събрание.

109. Законопроектите и предложенията на Правителството се внасятъ въ Народното Събрание отъ надлежните министри по Княжеска заповедь. Всекой представитель също може да внесе въ народното Събрание законопроектъ или предложение, ако те съ подписани отъ една четвъртина отъ присъствующите представителье. (Ето как е решен въпросът с т.нар. „бърза писта”, която въведе ГЕРБ)

113. Ни единъ законопроектъ, еднъжъ отхвърленъ на цело отъ Събранието, не може да бъде внесенъ безъ изменение въ Събранието презъ същата сесия. (Така се премахва проблемът с множеството промени и променички на един закон в рамките само на година)

123. Ни единъ заемъ не може да се направи безъ съгласието на Народното Събрание.

127. Князьтъ свиква Народното Събрание редовно всека година. Сессията трае отъ 15 Октомврий до 15 Декемврий. Но по некои важни работи Събранието може да се свиква и извънредно.

(Кратко и ясно – работят три месеца ударно по предварителна ясна програма, след което – кой откъде е! Впрочем, на този принцип работи японския Парламент – събират се два пъти в годината за по един месец, като през това време са напълно изолирани от външния свят, за да няма възможности за влияние на решенията им.)

133. При отваряньето на Събранието, въ Княжеското слово се описва положението на държавата и се показватъ проектите и предложенията, които има да бъдътъ внесени въ Събранието за разглеждане.

136. Князьтъ може да распуща Събранието и да назначи нови избори на народни представителье.

137. Нови избирания треба да ставатъ не по късно отъ два, а новото Събрание треба да бъде отворено не по късно отъ четири месеца следъ распущаньето на прежнето Народно Събрание.

138. Членовете на Народното Събрание, не могътъ да се събиратъ на сессия, безъ да бъдътъ свикани от Князя; също те не могътъ да се събиратъ на заседания следъ като се отложи, затвори или распущи Събранието.

144. Великото Народно Събрание се съставя отъ представителье, избрани направо отъ народа. Числото на тие представителье е равно съ двойното число членове на Обикновенното Народно Събрание като се взематъ по двама представителье отъ всеки десетъ хиляди жителье отъ двата пола.

152. Министрите се назначаватъ и уволняватъ отъ Князя.

За наказателната отговорност:

153. Министрите съ отговорни предъ Князя и Народното Събрание съвокупно(бел.ред.: колективна отговорност!за всичките общи мерки, които те взематъ, и лично всекой единъ за всичко, което е той извършилъ по управлението на поверенната нему частъ.

155. Народното Събрание може да предава министрите на съдъ за измена на отечеството или на Князя, за нарушение Конституцията, за предателство или некаква вреда причинена на Княжеството за лична полза.

156. Предложенията за предаванье министръ на съдъ требва да ставатъ писменно и да съдържатъ едно по едно всичките обвинения, и да съ подписани най малко отъ една четвъртина отъ членовете на народното Събрание.

157. За да се предаде министръ на съдъ изискватъ се гласовете на две третини отъ присъствующите членове.

158. Министрите се съдятъ отъ особенъ Държавенъ съдъ, на който съставътъ ще бъде определенъ по особенъ законъ.

159. Князьтъ не може да опрости единъ обвиненъ министръ безъ съгласието на Народното Събрание.

Точен брой на министерствата, определен в самата Конституция, а не по усмотрение на всеки нов Министър-председател с цялата последваща драматургия около местенето на администрации и пр.:

161. Министерства има шесть:

1). Министерство на Външните работи и Исповеданията.

2). Министерство на Вътрешните работи.

3). Министерство на Народното Просвещение.

4). Министерство на Финансите.

5). Министерство на Правосъдието.

6). Военно Министерство.

***

Това са сътворили дедите ни. Гордея се с тях! А вие?

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »