1575

Първата в света забрана за пушене датира от 1575 г., когато Мексиканският църковен съвет приема регламент, с който се забранява употребата на тютюн в църквите в Мексико и испанските колонии в Карибския басейн.

1590

Урбан VII е папа само 13 дни през септември 1590 г. Той умира от малария още преди ръкополагането си, което го прави най-кратко управлявалият папа. В рамките на двуседмичното си управление, обаче, той успява да въведе първата в света забрана за пушене, заплашвайки да отлъчи от църквата всеки, който внесе тютюн в храма, независимо дали е с цел да го дъвче, пуши с лула или смърка. Законът остава „на хартия” до 1724 година, когато папа Бенедикт XIII го отменя.  

1604

През 1604 г. английският крал Джеймс I написва манифест „Covnterblaste на тютюна”, в който описва тютюнопушенето като нездравословен навик и „имитация на варварските и зверски маниери на индианците” (бел.ред.: европейците взимат тютюна от американските индианци). Като оставим антииндианския расизъм настрана, Джеймс също така предупреждава за потенциалните опасности от вторичния тютюнев дим и увреждането на белите дробове, а в допълнение извежда един много прост аргумент срещу тютюневия дим – „смърди”. Джеймс I не забранява тютюнопушенето, а въвежда мита и акцизи върху тютюна. Смята се, че омразата на монарха към тютюна произтича от ненавистта му към сър Уолтър Рали (любовник на Елизабет I – майка на Джеймс), който често пушел лула.

1612

През 1612 г. Китай забранява използването или отглеждането на тютюневи изделия, а от 1638 г. тези дейности се наказват с обезглавяване.

1624

През 1624 г. папа Урбан VIII забранил католиците да използват прахообразната форма на тютюна, известна като емфие. Причината: способността на емфието да предизвиква кихане според папата е „опасно близо до сексуалния екстаз”. 

1632

Масачузетс става първата американска колония, въвела забрана за пушене наоткрито, главно като мярка за предотвратяване на пожари.

1633

До края на 16-ти век тютюнът се разпространил в цяла Европа и в Османската империя, където двете власти – религиозната и светската, гледат със скептицизъм на този продукт. Когато Мурад IV поема Осменската империя през 1623 г., той наследява земя, пълна с корупция и упадък. По време на царуването си той забранява употребата на цигари, алкохол и кафе в Истанбул, а хиляди хора са екзекутирани, заради това, че са се отдали на тези незаконни упойващи средства. Иронията е, че Мурад умира от алкохолно отравяне на 28 години. Неговият наследник Ибрахим I премахва всички забрани.

1634

Руският цар Михаил обявява тютюна за смъртен грях и го поставя извън закона. Нарушителите трябва да бъдат бити с камшици, а при повторно нарушение да им ампутират носовете или да ги заточат в Сибир. Тези строги наказания са в сила до 1682 г., когато Петър Велики премахва забраната.  

1635

През 1635 г. кралят на Франция Луи XIII въвежда закон, според който тютюнът трябва да се продава от аптекар, по лекарско предписание. За щастие на пушачите, това ограничение не продължава твърде дълго. През 1637 г. Луи XIII отменя законовите забрани срещу тютюнопушенето.

1639

Вилхелм Киефт, управител на Нов Амстердам (днес Ню Йорк), издава указ против тютюнопушенето за региона, като се забранява продажбата, притежаването и използването на веществото. Повече от 2000 разярени мъже щурмуват имението на губернатора, размахвайки лули, кутии за емфие и пушки.Тълпата остава на лагер в двора на Киефт и грубо нарушава забраната за пушене в продължение на два дни, когато губернаторът е принуден да се предаде и да облекчи закона, но с уговорката, че цигарите не трябва да са по-дълги от два инча.

1723 г.

Най-ранните общоградски забрани на тютюнопушенето в Европа датират от началото на 18-ти век. Такива са приети в някои градове на Бавария и Австрия. Пушенето е забранено в Берлин (1723 г.), Кьонигсберг (1742 г.) и в Шчечин (1744 г.). Забраните са отменени по време на революциите от 1848 г.

1876

През 1876 г. е въведена забрана за пушене в сградата на Правителството на Уелингтън (Нова Зеландия), поради опасения от пожар, тъй като това е втората най-голяма дървена сграда в света.

1899

Луси Пейдж Гастон, член на Съюза на жените-християни, създава Американска лига за борба с тютюнопушенето, която бързо става популярна в САЩ и Канада. Според лигата, употребата на тютюн и особено тютюнопушенето са врата към други неморални поведения, особено сред младите дами. Като резултат от дейността на лигата, между 1890 и 1930 г. продажбата, производството и притежаването на цигари са обявени за незаконни в 15 американски щата.

1914

На 9 март 1914 т. Сенатът на САЩ единодушно приема закон срещу тютюнопушенето. Забраната до голяма степен се дължи на усилията на сенатор Бенджамин Тилман от Южна Каролина. По това време лекарите започват да проявяват загриженост за опасностите от пристрастяващата природа на никотина.

1908

 През 1908 г. Градският съвет на Ню Йорк приема наредба, която забранява на жените да пушат на обществени места. Две седмици по-късно кметът на града Джордж Бринтън налага вето върху наредбата.

1941

През 1941 г. Адолф Хитлер въвежда забрана за пушене в университетите, болниците, пощите и в офисите на нацистката партия, позовавайки се на изследванията за опасностите от тютюнопушенето, проведени от институт „Карл Астел”. Основните кампании против тютюнопушенето са широко излъчвани от нацистите до падането на режима през 1945 г.

1970 г.

През 1970 г. с приемането на Закон за общественото здраве САЩ забраняват рекламите на цигари по радиото и телевизията, и въвеждат изискване тютюневите компании да поставят предупреждения за вредите от тютюнопушенето върху всяка цигарена кутия.

1975

От 1975 г. в щата Минесота (САЩ) е в сила Закон за чистотата на въздуха в помещенията, който забранява тютюнопушенето в някои публични пространства.

1981

Непал въвежда забрана на пушенето на обществени места

1985

През 1985 г. Аспен (Колорадо) става първият град в САЩ, където се забранява пушенето в ресторантите.

1987

На 3 април 1987 г. град Бевърли Хилс, Калифорния, въвежда наредба за ограничаване на тютюнопушенето в повечето ресторанти, магазини и на публични събрания. Изключение се прави за ресторантите в хотели, с мотива, че те обслужват посетители от чужбина, където пушенето е по-приемливо, отколкото в САЩ.

1990

През 1990 г. Сан Луис Обиспо (Калифорния) става първият град в света, в който пушенето е забранено във всички затворени обществени места, вкл. в баровете и ресторантите.

1993

От декември 1993 г. в Перу е незаконно да се пуши във всички обществени затворени места и всички обществени транспортни средства. През 1998 г. в страната влиза в сила законодателство, забраняващо продажбата на тютюневи изделия на малолетни и непълнолетни лица, както и пряката реклама на тютюн в периметър от 500 м от училищата.

1996

В Турция е ограничено пушенето в училища, болници, влакове, автобуси и гари.

1998

През 1998 г. в щата Калифорния (САЩ) е въведена забрана за пушенето на обществени места, а от 1994 г. е забранено и пушенето в барове, плажове, паркове и др.

2002

През 2002 г. Ню Йорк приема закон, който прави незаконно пушенето в офиси, барове, ресторанти и други обществени затворени пространства. През февруари 2011 г. кметът Майкъл Блумбърг подписва закон, разширяващ забраната и върху паркове, обществени площади, плажове алеи.

2003

На 3 декември 2003 г. Нова Зеландия въведе забрана на тютюнопушенето в училища, училищни комплекси и работни места.

2004

През 2004 г. Ирландия става първата страна в Европа, в която се забранява пушенето на работните места, вкл. баровете и ресторантите.

2007

• От 1 октомври 2007 г. в Минесота влиза в сила забраната за пушене във всички ресторанти и барове.
• От 2007 г. в Обединеното кралство е в сила забрана за пушене на всички обществени места.

2008

През 2008 г. Турция въвежда цялостна забрана на тютюнопушенето, която обхваща всички обществени закрити места.

2011

• Венецуела въвежда ограничение на тютюнопушенето в закрити обществени и търговски пространства.
• Франция става първата страна в Европа, въвела ограничение на тютюнопушенето на плажовете, в усилията си да насърчи туризма.

2012

България въвежда…. (останалото го знаем!)

ж. Забраните за тютюнопушене в света (по държави)