26 декември 2012 г.

Напоследък нещо хич не ме свърта… Ту се отказвам от общуване, ту ме избива на споделяне, ту хлопвам демонстративно капака на лаптопа и се заричам, че няма да погледна в мрежата поне седмица, ту ми надделява тъпото любопитство и… хайде пак „у фейсУ“…

Лоша работа! Май трябва да се лекувам… от Фейсбук! И от любопитство.

Та, след като онзи ден си затворих стената във Фейсбук за външни погледи и се зарекох повече да не пиша „до второ нареждане“, тази вечер реших да отворя част от публикациите. Не ме питайте защо – нямам отговор (нито за затварянето, нито за отварянето).

И така, като се зачетох в бележките си, попаднах на разни стари, добре забравени неща, а това ме наведе на мисълта, че трябва да си направя своеобразна равносметка – за настроенията, проблемите и пр., за нещата, които са ме вълнували във времето. Нали уж в края на годината човек трябва да направи някаква рекапитулация, защото всеки край е начало на нещо ново.

Ето какво излезе от моята „ревизия“:

Очевидно яко съм обсебена от служебните си занимания и за 10 години престой в БСК мисленето ми до такава степен се е изкилифинчило (съжалявам за думата, но друга не ми хрумва в този час на денонощието), че периодично ме избива към темата „работодателите, бизнесът…“. Все в този дух са публикациите „С кой бизнес се срещна вчера Правителството?“, „Дано доживеем Видовден!“,„Получих писмо (не от умрял, ама почти)…“, „За „Труд“, КРИБ и олигарсите….“, „За лобистките промени в Кодекса на труда от тази седмица…“, „Грижи ли се някой за „хигиената“ на контактите на министър-председателя?“.

Отново повлияна от ангажиментите си в БСК в две статии съм представила възгледите си за минималната работна заплата и дали тя има почва у нас – „Няколко числа, свързани с увеличението на МРЗ“ и „Кой какво печели и какво губи от увеличението на минималната работна заплата?“.

Луда работа! Бре, спри се, бре, Анетке! Ама, не! Тя, рипа ли рипа…

Вторият ми мотиватор за писане (след професионалните занимания) е гневът!

Хванат ли ме братята, пускане няма – започва яко писане (и това, което сега четете, пак е свързано с „братята“, но друг път ще обяснявам).

През септември 2012 г. Европейската комисия за пореден път ме е ядосала очевидно твърде сериозно, за да си направя труда да напиша бележката „Отказвам да бъда брюкселско зеле!“.

Месец по-рано пък са ме ядосали от Комисията за защита от дискриминация и съм си изляла гнева си чрез „Да изхвърлим ли Христо Ботев от учебните програми?“.

С това гневните ми изблици не приключват, естествено… (бих се изненадала, ако е така). Вманиачените природозащитници са си го отнесли чрез „Аман от зелени човечета!!!“.

През м. май пък на прицел е била Комисията по досиетата. Повод за „Държавата като доносник“ е поредната доза разсекретени досиета на бивши сътрудници на ДС – този път из средите на работодателските организации.

Няколко дни по-рано (на 22 май) земетресението в Перник и яловата тв-реакция ме е провокирала за статията„Земетресението от тази нощ изкара наяве поредните „черни дупки“ в медийното законодателство и практика.“, а няколко дни по-късно и за „Кучетата си лаят, керванът си върви…“.

Особено вълнуваща за мен тема е забраната за тютюнопушене в заведения. На нея съм посветила бележките „Спете спокойно, деца!“, „Цензура в изчистен вид е пътеводна светлина на някои „обществено полезни“ организации!“ и „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея!“.

Третият стимул за писане са… (представете си)… положителните емоции.

Например, в деня на влюбените, 14 февруари, съм си задала въпроса „А защо няма ден на приятелството?“. Твърде логичен въпрос, впрочем…

В края на м. ноември отново с въпрос съм отбелязала „тържествено“ 20 години удостоверен трудов стаж – „20 години лудост… Какво ли предстои?“.

В графа „положителни емоции“ бих поставила и любимите си приятели, на част от които съм посветила няколко бележки:„Колегата Блатски на 18+ :)“, „Един мазохист се обяснява в любоФФФ :))))))))“, „Страдания Миланови…“

Пак сред положителните емоции ще класирам и бележките с хумористично съдържание, като например: „Виц за държавни служители и други твари :)“,„Когато Бог е създал два пола, може би е прекалил… :)“, „Малко известни факти за Бойко Борисов :))))“, „Съвременен тълковен речник“, „Творческо предложение към новинарските тв-емисии“, „Инвентаризация на спомените от соц-а“, „Надписи на опаковки“, „Полицейски изцепки“, „Кандидат-студентски бисери“, „Жена зад волана?“, „Четиридесет опита за мъжа след четиридесетте (Автор: Любен Дилов-син)“, „Как започват скандалите?“, „Ако… :)“, „Запис на телефонен секретар в клиника за умствено болни“, „Ех, жени, жени…“, „Второ значение“, „Весел хороскоп за моята зодия :)“

Последният ми „мотиватор“ за споделяне (но не по важност) е философският поглед върху света. Като пример ще посоча „Винаги има място за 2 бири „, „Един забележителен текст, изпят от Васко Кръпката…“ и „Из словото на Кърт Вонегът пред випуск 97 на Масачузетския университет“.

Това е шантавата ми равносметка.

А Вие направихте ли си Вашата?

Полезно е – дава някои отговори.

Лошото е, че освен отговори, поставя и въпроси, но… това е една друга тема 🙂