Вчера се проведе Седмата годишна среща на бизнеса с Правителството. Това ме провокира да си задам няколко въпроса:

  1. Откога КРИБ е събирателен образ на бизнеса? Кой бизнес? Този на Прокопиев, Донев и со.?
  2. Докога властта ще прави метани и наколенки пред хора, които градят един не съвсем положителен образ на българския предприемач и се асоциират с думи като „олигархия“, „монопол“ и т.н.?

Очевидно президентът Плевнелиев, еврокомисарят Кристалина Георгиева и министрите Дончев, Дянков, Добрев и Павлова или не четат вестници, или имат къса памет. Е, ще им я опресня (не че ще прочетат това, но… знае ли човек).

  1. Все още настоящият собственик на пресгрупата „Капитал“ (докато Алфа банк не е успяла да я придобие) Иво Прокопиев е известен със серия публични скандали, свързани с некоректни бизнес практики. Името му се свързва основно с далаверите на фирма „Каолин“. Прокопиев положи сериозни усилия да си изгради образ на „новото лице на българския бизнес“ – млад, амбициозен, перспективен. Усилията му в тази посока бяха сериозно подпомогнати от собствените му медии, както и от поста му на председател на КРИБ. Голямата цел на Прокопиев бе да стане министър-председател, но… Борисов път му мина! Настоящият премиер нямаше как да преглътне тези мераци на мистър каолин и бързо му спретна няколко разследвания, които принудиха Прокопиев да се изнесе в далечен Сингапур, барабар с цялата си челяд.
  2. Настоящият председател на КРИБ и собственик на „Софарма“ Огнян Доневсъщо стана повод за множество скандали, свързани с източването на столичната Общинска банка и на Националната здравноосигурителна каса, с пране на пари, укриване на данъци, незаконно придобиване на пресгрупа „България“, издател на вестниците „Труд“ и „24 часа“.
  3. Сред зам.-председателите на КРИБ откриваме имената на Георги Ранделов – изпълнителен директор на „Майкрософт България“ (Защо ли държавната администрация все си прави търговете за софтуер, така че да може да ги спечели само фирмата на Бил Гейтс?) и Светослав Глосов – председател наКамара на строителите в България (Защо ли основно на близките до Глосов фирми „Главболгарстрой“ и „Трейс“ е поверена ролята на „строители на съвременна България“, а премиерът реже лента след лента и благодари за добре свършената работа?).
  4. В УС на КРИБ се подвизават, също така, Боряна Манолова – изпълнителен директор на „Сименс България“ (Защо ли тази фирма спечели търга за изработка на личните ни документи?), Валентин Златев – генерален директор на„Лукойл България“ (Защо ли на тази фирма й беше дадена отсрочка за монтаж на измервателни уреди, свързани с НАП, докато всички останали фирми бяха принудени да спазят сроковете? И защо КЗК упорито си затваря очите за явното монополно положение на компанията на българския пазар?), Емилиян Абаджиев – генерален директор на „Метро кеш енд кери“ (Защо ли протестите на дребните търговци срещу натиска от страна на големите вериги остават глас в пустиня?). В тази претенциозна компания влизат още шефовете на Булбанк, ЕВН, Елаците мед, Геотехмин, ПОК Доверие, Приста ойл, Елана и др. крупни компании с крупни интереси.

Има, разбира се, и други въпроси… Например:

  • Защо бизнесът трябва да си плаща (такса участие) за удоволствието да се среща с Правителството? 
  • Защо миналогодишната среща беше финансирана от Комуникационната стратегия на Министерския съвет?
  • Какво, в крайна сметка произтича от тези срещи, освен PR-ползите за КРИБ и за властта?

Отговорът на последния въпрос не е никак труден. Първо, представителите на Правителството се държат с бизнеса като класни ръководителки с непослушни ученици, изнасят някакви напудрени данни за цъфтежа и стабилността на икономиката ни, за ниското данъчно облагане и благоприятната бизнес среда, за светлите европейски перспективи и още по-светлото ни бъдеще. Бизнесът, от своя страна, поставя някакви въпроси и проблеми, отправя някакви искания. В отговор, господата от властта дават известни обещания, а част от бизнес мераците посичат генерално. Само за справка – от 20 предложения, направени по време на миналогодишната среща, едва четири са изпълнени към днешна дата, като две от тях бяха в ход на изпълнение още преди срещата през 2011 г. (свързването на касовите апарати с НАП и изравняването на наказателните лихви за осигурителни и за данъчни просрочия).

Ето малко библиография по темата:

Поредица на в. Преса – ЛАКОМНИЦИТЕ:

Част 1Част 2Част 3Част 4Част 5Част 6

Още един залък на „Лакомниците”

Любомир Павлов с три обвинения, Огнян Донев – само с 1. Прокуратурата повдигна три обвинения на издателя на „24 часа и „Труд“ Любомир Павлов – за пране на пари, за документна измама и за престъпление по член 313 – изготвяне на документ с невярно съдържание. На съдружника му и собственик на „Софарма“ Огнян Донев е повдигнато едно обвинение за пране на пари. Това съобщи Румяна Арнаудова – говорител на Софийската градска прокуратура.

Translate »