Разговор с мой приятел-непушач преди минути ме провокира да пренарисувам картинката, демонстрираща целта, към която се стремим.

Отчитам, че първата версия на графиката беше резултат от емоционална реакция на многобройните нападки на „бездимните” ни опоненти. Нека си прегледат коментарите, да си сложат ръка на сърцето и да си отговорят на въпроса дали агресията, която изсипват срещу нас – хората, които търсят правата си, е правилна, обоснована и честна.

Никой не е безгрешен – важното е да можем да си признаваме грешките и да се стремим да ги коригираме. Важното е да сме готови на компромиси и взаимно зачитане.

Е, за да докажа, че можем да се учим от грешките си и да се стремим да ги коригираме, публикувам „ревизирана” версия на картинката с разделените зали. Дано жестът бъде разбран и оценен правилно от онези, които хранят егото си от яростта, която изливат ежеминутно тук (и не само тук).

Ето и диалогът, който ме накара да пристъпя към настоящата бележка:

• Той, непушачът: Тъпо сте го направили, защо ни противопостявате едни срещу други и защо свеждате пушенето и забраната до обикновените непушачи и пушачи. Драмата не е в хората, а в политиката. Това, че има бесни антипушачи, не означава, че всички са такива и е обидно за останалите. Аз, като непушач, не мисля, че ще умра от злоба. И това не са аргументи, а е нападка към една група, която няма вина. Не ми харесва това противопоставяне
• Аз, пушачът: Ако по цял ден някакви непушачи те обиждат и ти отправят всевъзможни определения, и ти ще реагираш по този начин. А противопоставянето не го правим ние, а отсрещната страна – това е провокирана реакция. Има тотално нежелание отсреща да се разбере какъв е проблемът и какво е решението.
• Той, непушачът: Е, хубаво, ама така губите тия, дето не ви нападат, а могат да ви подкрепят. Една малка група непушачи ни градят имиджа на изроди-преследвачи и една малка група пушачи градят имиджа на останалите по същия начин. По-скоро направете нещо общо – приятели пушачи да излязат с приятели непушачи. Време е за положителна кампания, а не агресия. Аз не искам да бъда делен от някого, щото той пуши или аз не пуша.
• Аз, пушачът: Човеко, ние не водим агресивна кампания – агресията се изсипва от другата страна. Обиждат ни, че сме наркомани, че им убиваме децата, че сме изеверги и пр. …
• Той, непушачът: Ами, посочете ги поименно. Защо трябва останалите да влизаме в кюпа? Единственото, което ме притеснява е, че така изкуствено се настройваме един срещу друг – и „вие“, и „ние“.