Есе на Джо Джаксън

Статиите ми в „Ню Йорк Таймс“ и UK Daily Telegraph срещу забраната на пушенето и antismoking истерията привлякоха огромно внимание. Тъй като, за съжаление, това се превърна в твърде спорен въпрос, който бих искал да обсъдим, ще се възползвам от тази възможност и ще представя позицията си възможно най-ясно, без филтъра на редакторите, времевите ограничения на радиото и др.

Това есе е написано за моя сайт, но може да бъде свободно изтегляно, копирано и разпространявано. Аз избрах позицията „за” пушенето, не просто защото искам да се пуши (аз дори не пуша много), а защото съм загрижен за някои тревожни политически и културни тенденции. Antismoking движението е толкова преекспонирано, колкото тютюнопушенето е старателно демонизирано, че вероятно някои ще вдигнат вежди от това, което имам да кажа. Възгледите ми, обаче, са внимателно обмислени и се базират на широко изследване.

1. Опасностите от тютюнопушенето

Преди 2-3 години намалих употребата на тютюн, поради постоянния порой от ужасяващи статистики. Но antismoking пропагандата в САЩ (аз живеех най-вече в Ню Йорк) изглеждаше толкова преувеличена, толкова истерична, че станах скептичен. Така, вместо да се откажа от пушенето, започнах да правя изследвания. В началото съзнанието ми беше доста отворено и едева ли не очакваше да открие, че пушенето дори е по-лошо, отколкото мислех и, тъй като прецених, че не съм бил наркотично зависим към никотина, реших, че бих могъл да живея без него. Вместо това, бях учуден колко крехки са доказателствата на antismoking-кампанията. Днес съм абсолютно убеден, че опасностите от тютюнопушенето (и „пасивното пушене”, в частност) са силно преувеличени по ред причини, много от които имат по-малко общо със здравето, отколкото с политиката, парите и модата.

Хората обикновено се ръководят от интуици, опит, наблюдение, удоволкствие, фолклор, свидетелски показания на приятели и познати, както и от семейната им история. Все по-често, обаче, започват да се ръководят от правителствената статистика. Проблемът е, че твърде много от това, което ни се казва, е политизирано, извадено от контектста или просто невярно.

Изявлението „Пушенето убива” ни дава правото да сме скептични, тъй като можем да видим, че в повечето случаи това не е така. Един добър пример за липсата на баланс и перспектива е начинът, по който се казва, че пушачите имат по-висок риск от рак на белия дроб, без преди това да се казва какъв е „базовият” риск. Статистиките винаги звучат тревожно и ни казват, че пушачите имат 600% завишен риск, например, защото това звучи по-зле от „шест”. Други източници настояват, че пушачите е десет пъти (1000%) по-вероятно да се разболеят от рак на белите дробове. „Пионерското” изследвание на сър Ричард Дол пък преценява, че 166 100 000 пушачи умират от рак на белия дроб, за разлика от 7 на 100 000 непушачи, така че има 24 пъти по-висок риск от рак на белия дроб при пушачите.

Антипушачите не лъжат, когато казват, че статистически по-вероятно е пушачите да умрат от рак на белия дроб, но те не казват, например, че само малка част от тези смъртни случаи могат да се считат за „преждевременни”. Те, също така, не отбелязват, че при статистиката, основана на малък брой може да бъде отчетено голямо увеличение в проценти (например, ако си купите 20 лотарийни билета, вместо един, шансовете за победа отиват на 2000%).

Така че, ако сте добър по математика, можете да разберете: дори да приемете статистиката на проф. Дол, шансовете Ви да не се разболеете от рак на белия дроб все още са повече от 99%.

Освен това, ние все още не знаем точно какво причинява рак, което е причина да не знаем как се лекува рак на белия дроб (между другото, има около 40 рискови фактора, освен тютюнопушенето). Това, напълно разбираемо, кара лекари и луди учени да са нетърпеливи да свалят честотата на рака на белия дроб по всички възможни начини. Насочването на вниманието към пушенето – нещо, което доста хора интуитивно харесват така или иначе – изглежда добър залог, особено когато пушачите са малцинство. И колкото повече се удря целенасочено тютюнопушенето, толкова по-малко ресурси за изследване на рак на белия дроб се заделят.

Също така, казва ни се, че „пушенето причинява сърдечни заболявания”, въпреки че има още 300 рискови фактора за това, както и много проучвания (например, добре познатото проучване на гражданите на Framingham, Масачузетс, от 1948 г. насам), които показват, че връзката с пушенето е твърде слаба. И все пак, като е наложително да се демонизира пушенето, тези и други заболявания са етикетирани, свързани с пушенето.

В същото време, голям брой пушачи (повече от половината), които умират от тези заболявания в нормална за смъртност възраст, биват класифицирани като починали вследствие тютюнопушене, а това практически не може да бъде доказано. Посочва ни се, че по-голямата част от пушачите ще умрат от рак, проблеми със сърцето или друго заболяване, свързано с тютюнопушенето, макар че след 70 години е нормално човек да умре, независимо дали пуши, или не. Първо казваме, че се очаква една-трета от всички пушачи да умрат от навика си, а след това мистериозно се отива към „половината”, а след това „очакванията” се превръщат във „факт”.

Още повече, че все още не сме казали какво точно се разбира под „пушач”. В много случаи това са хора, които са пушили по 20 цигари на ден в продължение на десетилетия, а по-умерените пушачи или пушачи на пура или лула не се броят. В други изследвания „пушач” е всеки, който е пушил 100 цигари през живота си. В някои изследвания хората, които 5 месеца не са пушили, се броят за „непушачи”, а в други изследвания са смятани за „пушачи” дори тези, които са отказали цигарите преди 20 години.

Оценките на смъртните случаи от тютюнопушенето се основават предимно на спекулативни математически прогнози и трябва да се лекуват с много повече скептицизъм, отколкото е наличен в момента. Например, доскоро се твърдеше, че 13% от смъртните случаи от рак на шийката на матката са свързани с тютюнопушенето, то в момента е доказано, че 100% те са причинени от вирус.

Повечето от нас не могат да се сетят за повече от един човак, когото познават, починал вследствие тютюнопушене. Дори да се сетите за такъв човек, шансът той да е починал над 70-годишна възраст е много голяма. Тогава ние не можем да бъдем абсолютно уверени, че този човек не е починал от комбинация от фактори, някои дори все още неизвестни за науката.Всъщност, просто не може да е вярно, че близо половината от всеки, който някога е пушил, е обречен на преждевременна смърт. Ако това беше вярно, ние би трябвало отдавна да сме изчезнали от света, а тютюнът да е незаконен.

Казват ни, че в Обединеното кралство 120 000 души годишно „приблизително” умират от свързани с пушенето болести, а броят на смъртните актове, в които е записано, „Причина за смъртта: Пушене” е само няколкостотин. Никой не предполага, че начинът на хранене, начинът на живот или генетиката могат да бъдат фактори.

Индианците пушат много повече от белите американци, но боледуват наполовина по-малко от рак на белия дроб. Гърци, японци, италианци и испанци са най-„тежките” пушачи, но са на върха на класациите по продължителност на живота, при това с доста по-малко болести, свързани с тютюнопушенето, отколкото американците или северноевропейците. Японците имат особено ниски нива на рак на белия дроб, въпреки че те са се увеличили през последните няколко десетилетия, а в същото време тютюнопушенето е намаляло. Междувременно, китайските жени имат една от най-високите в света смъртности, макар че само 2% от тях пушат. Тези факти рядко се споменават, тъй като  са неудобни за антисмокинг-тезите.

Във Великобритания се твърди, че работническата класа има много повече заболявания и преждевременна смърт от средната класа и че най-голямата причина е, че те пушат повече. Но по-бездните и по-малко образованите хора са много повече. Следователно, логично е като брой заболелите и починалите да са много повече. Освен това, те се хранят доста по-лошо, пият твърде много, имат висок холестерол, имат по-висока експозиция на стрес, замърсяване и всякакви други неща, които също са фактори за смъртност и е невъзможно от всички тези фактори да бъде отделен само факторът „тютюнопушене”. Винаги можете да намерите нещо, което да е „проклятието на работническата класа” – през 1920 г. в Америка това беше пиенето, а сега това е тютюнът.

Д-р Кен Денсън от Фондацията за изследване на тромбозата и хемостазата (един от няколкото британски лекари, които в момента са готови да говорят срещу това, което той нарича „антисмокинг лов на вещици”) твърди убедително в много свои статии в медицински списания и писма, че болестите, свързвани с тютюнопушенето, могат да бъдат преодоляни чрез насърчаване на пушачите да ядат повече плодове и зеленчузи и по-малко мазнини и/или да правят повече физически упражнения. Едно скорошно проучване показва, че дори да пушите една кутия цигари на ден, но да правите физически упражнения, ще живеете по-дълго от заседналия непушач. Според д-р Денсън, медицинската наука може да помогне много повече, ако образова хората за всички рискове за здравето им, вместо безмилостно да натиска пушачите, което неизбежно има обратен ефект.

Има и други начини, по които ревностната антисмокинг общност не помага на пушачите. Например, огромен напредък е постигнат в областта на научните изследвания и развитието на по-безопасни цигари, но това системно се смазва от „Antis” („антисмокинг”), тъй като това може да подкопае усилията им към пълна забрана на тютюнопушенето. Дори днешните редовни цигари са много по-безопасни от нефилтрираните, които са били норма през 1950 г., когато голяма част от научните доказателства на „Antis” бяха въведени за първи път. Но за „Antis” единствената добра новина е лошата новина – подобно отношение ще видим и в раздела от това есе за пасивното пушене и за вентилацията на помещенията.

Също така, има огромна разлика в риска между пушенето на 5 или 10 цигари на ден и пушенето на 40-60 цигари. Вместо това, казваме, че е налице, че „няма безопасно ниво на тютюнопушене, както няма безопасни нива на замърсяване, радиация, канцерогени и т.н.”.

Всъщност, тютюнът е единственият „наркотик”ы който не нарушава мозъчната функция и не променя поведението и дори има благотворен ефект върху някои болести – по-специално върху Алцхаймер и Паркинсон. Има доста доказателства, че нормално здрав човек може да пуши до десетина цигари на ден с нелошо въздействие, дори с някои ползи, например – намаляване на стреса, контрол на теглото и подобряване на концентрацията и паметта. Нещо повече, Framingham-изследването показва, че пушещите до 10 цигари на ден имат по-малко сърдечно-съдови заболявания, отколкото непушачите.

Казваме, че пушенето е нищо друго, освен едно безрадостно пристрастяване, въпреки че можем да видим, че за милиони хора това е голямо удоволствие и все повече и повече хора пушат умерено. Във всеки случай, трудно може да се направят ясни линии между „зависимост”, навици и любими занимания или ритуали. Много хора наистина са пристрастени, когато става дума за пушене, но и много хора са пристрастени към алкохол, кафе, лекарства, захар, диети, фитнес или ТВ-сапунени опери. Терминът „пристрастяване”, както и много други неща в дебата за пушенето, е политизиран и употребяван, в опит да направят пушачите да изглеждат зле и да се чувстват виновни.

Ние, също така, казваме, че пурите и лулите не са по-безопасни от цигарите, но ако не знаете, димът от тях е различен по химичен състав и по-малко канцерогенен от цигарения.

През последните години исковете за злините от тютюнопушенето са станали толкова истерични, че обикновените хора престават да им вярват, а това, разбира се, има тревожни последици за доверието към здравните органи. Един скорошен доклад показа, че броят на сперматозоидите от британските мъже изглежда е спаднал през последните няколко десетилетия. Изследователите очевидно са нямали никаква представа защо, но лекари и журналисти веднага се втурнаха да обвиняват за този факт тютюнопушенето. Никой не посочи, че през последните няколко десетилетия хората са пушили много по-малко отпреди.

Също така, друго скорошно изследване се опита да обвини за безплодието и импотентността тютюнопушенето и дори пасивното пушене. Никой не посочи, че хората са пушили най-много в периода между двете световни войни, отколкото по всяко друго време в историята. И какво имаме през 1950 г.? Бейби бум! Е, спорно е каква цел обслужват този род изследвания, освен да се създаде климат на параноя.

Наскоро имаше страшна тв-рекламна кампания на Обединеното кралство, която показваше как тютюнопушенето стига „до артериите” с отвратителна слуз. Тази реклама е толкова фалшива, че сатиричното списание Private Eye правилно посочи, че непушачите също си запушват артериите и че има много причини за това, а връзката с тютюнопушенето е слаба. Отдавна знаем, че пушачите биват нападани при всяка възможност, а тютюнът е отговорен за всички възъможни човешки болести. Мой приятел наскоро си счупи китката и личният му лекар му каза, че не може да се излекува по-бързо от обикновеното, защото е пушач. А всъщност той се излекува по-бързо от очакваното.

Аз съм съвсем сигурен, чедългосрочното пушене има неблагоприятен ефект върху здравето на доста хора, понякога дори е решаващ фактор за смъртта им. Непушачите често просто не могат да разберат защо някой продължава да съществува, правейки нещо, за което се смята, че ще отнеме около 5 години от живота му. Иска ми се непушачите да спрат за минута и да си представят как биха се чувствали, ако им се говори по същия начин за нещо, което те обичат. Много добри аргументи могат да се извадят срещу яденето на месо или пиенето на алкохол. Но ако сте любител на пърголи или вино, как ще се почувствате постоянно да Ви убеждават, че трябва да станете вегетарианец или въздържател? Може би бихте предпочели да продължите да се наслаждавате на любимите си удоволствия и да разчитате на шансовете си. Може да почувствате, че пет допълнителни години без тях не е толкова голяма перспектива. Може дори да се бунтувате, като ядете или пиете повече отвсякога.

Въпросът за собствената ни философия за това как да живеем, влезе в игра тук, разбира се. Смята се, че трябва да се радваме на живота възможно повече, докато прилагаме повече умереност, здрав разум и внимание към другите. Аз вярвам, че удоволствието е изключително важно за човешкото съществуване, че нашите удоволствия трябва да са последна инстанция. Ние ще изслушаме много различни статистики и различни съвети. Но най-накрая, аз вярвам, че това, което решите да направите за собственото си тяло, е изцяло Ваша работа.

Има и друга философия, обаче, която ни подават антисмокингите. Тя звучи приблизително така: прави трудното, за да избегнеш абсолютно всичко, като настоящото мнение трябва да е лошо за Вас и не толкова то държи да е лошо за Вас, а държи да постигне съвършенство. Често този начин на мислене е придружен от ревностното желание да насажна чувство, че ако нещо се обърка, то трябва виновен да е някой друг. Това е много американски начин на мислене, затова не е случайно, че антисмокинг-манията основно се разви чрез страни, силно повлияни от Америка – Канада, Австралия и Великобритания. Но по мое мнение, това е само тъжен начин да се живее.

Така че, аз признавам, че пушенето не е точно „добро за вас” по същия начин, по който да се яде ябълка или да плуваш. Но съм твърдо убеден, че това е много далеч от „вредно”, отколкото в момента се опитват да ни накарат да повярваме, а статистическите книги рутинно ни плашат и тормозят, за да налагат някакъв идеал, стандартизирана, управляема и модерна норма за „здравеопазване”, която не може да отговаря за всички. По-реалистичен подход би бил по-скоро да се приеме, както за алкохола: да пазим децата от него, да ни осведомяват за рисковете, да модерират съвети, да предлагат помощ на желаещите да се откажат и едва тогава всеки да поеме сам за себе си отговорност. Вместо това, пушенето се превърна в изкупителна жертва, модерно е да е виновно за целия спектър от проблеми, защото отвлича вниманието от по-сериозни и упорити проблеми, и е удобно за покриване на всички видове некомпетентност и корупция в здравните заведения. И никъде това не е по-ясно, отколкото в златната мина за боклучавата наука – тезата за „пасивното пушене”.

2. Димната завеса „вторичен дим”

Отново и отново мразещите дим ни казват, че всеки дебат за избор на индивида относно пушенето е отречен от факта, че той или тя създава „дим за околните”. И все пак, всички ние ежедневно понасяме неща, които е много по-трудно да бъдат избегнати от тютюневия дим – всички видове замърсявания, канцерогени, елергени, миризми, шум и т.н. Разбира се, истинският проблем не трябва да бъде дали можем да изградим свой морален аргумент, а дали всъщност има реална вреда от тютюневия дим.

Преди две или три десетилетия по политически разбираеми причини антисмокинг-движението започна да казва (и това е доста добре документирано), че те няма да имат кой знае какъв напредък, ако по някакъв начин не покажат, че пушачите вредят не само на себе си, но и на околните. Войната срещу тютюна може да ескалира до съвсем ново ниво. Пушачите могат да бъдат охарактеризирани в най-добрия случай като антисоциални, а в най-лошия – като убийци! Непушачите, които преди това не са се грижили много за пушенето около себе си, могат да бъдат подбудени да проявяват нетърпимост. Това е основата за един огромен подем в антипушаческите настроения и разпространението на драконовските антидемократични забрани на пушенето. И, както много учени, академичните среди, много политици са добре запознати, това е почти измислица.

Докато пиша това, 147 проучвания са били направени за вторичния дим (известен още като „пасивно пушене” или ETS). Много от тях са абсурдно опорочени, тъй като излагането на въздействие на SHS е изключително трудно да се измери. 36 от проучванията се опитват да връщат възрастни хора към тяхното детство и да си припомнят колко се е пушело около тях, когато са били деца, колко и дали прозорците са били отворени и т.н. В огромното си мнозинство тези проучвания (вкл. най-големите  и най-надеждните) не са достатъчни, за да се стигне до заключението, че „показват, както положителните, така и отрицателните ефекти от SHS”. Те не разкриват какъвто и да е последователен модел и трябва да бъдат отхвърлени.

Само 24 проучвания са успели да покажат статистически значими данни за „риск”, който в този контекст означава просто, че данните са „съгласувани”, т.е. всичко попада в графа „риск”. Но е важно да осъзнаем, че рисковете са още толкова малки, че няма да бъдат взети насериозно във всеки нормален научен контекст.

Барбекюто в задния Ви двор произвежда много повече канцерогени, отколкото цигарите. Високи рискове от рак са били открити в яденето на гъби, мляко за пиене, ползване на вода за уста, носене на сутиен и отглеждане на домашни птици. Статистически, Вие много по-вероятно е да умрете във велосипедна злополука или от прехвърляне на неща от лявата в дясната ръка, отколкото от експозиция (излагане) на пушек. Освен това, дори ако могат да докажат висока степен на статистическа значимост, SHS-проучванията имат всички други проблеми, вкл. пристрастия и допълнителни фактори (противоречащи си фактори), които не са взети предвид. Точно, както с активното пушене, така и при болестите, за които се предполага, че са причинени от „пасивно” пушене, има множество други причини. Най-многобройни и най-неубедителни са онези проучвания, които разглеждат заболеваемостта у непушачи, чиито съпрузи са пушачи и с които имат едни и същи диети и рискови фактори, свързани с начина на живот. В крайна сметка, дори ако можете да намерите наистина убедителен начин да изследвате последствията от SHS, никога не можете да докажете, че причината за някое заболяване е именно SHS.

Въпреки това, много хора сега вярват интуитивно, че SHS е вредно точно колкото активното пушене. Най-голямото проучване за нивата на експозиция на SHS беше публикувано от американския Национален център за здраве и околна среда. То обхваща 10 000 непушачи, изложени на нива на котинин (производно на никотина, което се ползва за доказване на нивата на излагане на тютюнев дим). Средното ниво на котинин на непушачите е1/500th от това на активния пушач. И между другото: (а) са налице други източници на котинин, вкл. например домати и (б) показва, че хората имат малки количества котинин в кръвта, което демонстрира, че той не им нанася никаква вреда.

Целият въпрос за пасивното пушене съществува само  при външни граници на значимост – както в теясно научния, така и в по-общия смисъл на думата. Доказване на каквото и да било е като да се опитваш да вадиш игла с чук. Ако е политически целесъобразно да го направят, вероятно биха изградили аргумента, че SHS е добро за Вас.

Епидемиологията (изследването на причините за заболяването) е неточна наука, а в такива изследвания рисков фактор за по-малко от 200-300% се счита за изключитгелно слаб, тъй като по същество е безмислен. Антисмокърсите са успели да извадят в най-добрия случай 20-30%. Въз основа на този и други креативни видове употреба на статистиката, антисмокърсите насаждат страх и тревога, безгрижно изобретяват стотици и хиляди смъртни случаи, които „трябва да са причинени от SHS”, въпреки пълната липса на действителни доказателства и документирани случаи.

Подчертавам факта, че няма нито един смъртен акт в света, който да посочва „Причина за смъртта: пасивно пушене”. Всъщност, няма нито един документиран случай, в който пасивното пушене е доказано, че е убило някого или дори го е направило сериозно болен. Здравните специалисти са изправени пред предизвикателството отново да произведат една последователно насаждана лъжа или да поправят това. Просто се повтаря линията на партията, че „експертите са съгласни” или „изследванията са показали”, че  „SHS убива 700 до 53 000 души на година”. Огромното разминаване в бройката само по себе си показва, че тя е изцяло продукт на „компютърни” прогнози. В случаите с активното пушене тези прогнози са силно преувеличени, а за пасивното пушене не са нищо по-малко от измама.

Както и да е, аз моля читателя да се позове отново на своя собствен опит и здрав разум. Колко от нас познават някой, който е починал от SHS? Колко бармани са починали от SHS, имайки предвид, че хората в баровете са „пушили пасивно” години наред, а стотици години в баровете не е имало вентилация? Ако е вярно, че няма безопасно ниво на излагане на тютюнев дим, това означава, че ако отидете в добре проветрен бар веднъж годишно и някой в другия край на залата пуши, можете да получите рак на белия дроб!

Между другото, повечето от изследванията за опасностите от SHS са финансирани по един или друг начин от фармацевтичната индустрия, която има пряк интерес в „доказването”, че SHS е смъртоносен. (повече за техните интереси по-долу).

Независимо от това, действителните източници и финансиране на проучванията за SHS не са част от картината. Например, Световната здравна организация призна, че данните за рисковете, включени в нейно голямо проучване, се базират на статистически незначима класификация на Агенцията за защита на околната среда на САЩ, където SHS е обявен за „Клас А канцероген” – такава пародия на наука, че е обявена за недействителна и изхвърлена от Федералния съд (въпреки че въпросното изследване е все още широко цитирано).

Гореспоменатият сър Ричард Дол призна в неотдавнашно радио-интервю, че той не е имал угризения за пасивното пушене. „Бритиш Медикал Джърнъл” наскоро публикува огромно проучване за SHS, обхващащо период от 40 години (Кабат / Enstrom, UCLA), в което не е открита никаква опасност от SHS и, след като е нападнато от антисмокърсите, редакторът защити вестника в редакционна статия, в която посочва, че опасностите от SHS са недоказани. Д-р Елизабет Уилън, президент на Американския съвет за наука и здраве, коментирайки в Ню Йорк забраната за пушене, заяви, че „ролята на SHS в развитието на хронични заболявания е без научна основа. Няма доказателства, че има нюйоркчанин, починал в резултат от експозиция на SHS. Връзката между пасивното пушене и преждевременната смърт е истински разтегната”.

Има още много примери, но тук ще цитирам антисмокърския американски активист Стантън Гланц: „Основното нещо, което науката е направила по въпроса за SHS, е да помогне на хората като мен, които плащат ипотека, да легитимира опасенията, че хората не обичат цигарен дим. И това е голяма емоционална сила, която трябва да бъде оползотворена и използвана. Ние сме в един свитък, а копелетата са на свобода”. Аз съм сигурен, че много антисмокърси са добронамерени и наистина вярват, че SHS е смъртоносна и че омразата им към дима е защото той „наранява невинни минувачи”. Но всеки, който погледне на проучванията и „доказателствата” в тях обективно, би трябвало да заключи, че: (а) от SHS не трябва да се притесняват и (б) опасностите са преувеличени за чисто политически или пропагандистки цели – да се заклеймяват пушачите и да се налага нетърпимост към дима и пушенето, които да бъдат обявявани за „социално неприемливи”. Мисля, че антисмокърсите няма да признаят, че пасивното пушене не може да нарани никого, защото това би означавало да се откажат от своето най-ефективно оръжие.

3. Забрана на пушенето

Фанатикът срещу тютюнопушенето Блумберг беше избран за кмет на Ню Йорк и така забраната за пушене беше въведена във всеки бар, ресторант и нощен клуб, с твърдението, че „пасивното пушене” е убило повече нюйоркчани в последните две години след катастрофата на 11 септември. Освен това, той използва тази трагедия, за да твърди, че туристическата индустрия се справя по-добре, тъй като забраната е била приета. Но забраната беше въведена в средата нва 2003 г., когато цялата икономика на града започна да се възстановява от огромния спад след 11 септември. След това Блумберг добави към местата със забрана за пушене и ресторантите за бързо гранана, дори магазини за алкохол.

В същото време, всеки, който посещава барове и клубове в Ню Йорк, знае, че тази забрана е изключително непопулярна, причинява много проблеми, „лоши вибрации” и значителна загуба за търговията. Защо ресторантите в Empire State съдят града, ако бизнесът им процъфтява? Работниците и служителите (които уж забраната трябваше да защити) се налага да бъдат ченгета, а някои губят работните си места – особено в малките барове. Дори джубокс-фирмите протестират, защото хората пушат на улицата, вместо да захранват машините им. Много барове не се поддават на закона и го нарушават, но всички те са принудени да поставят на видно място телефонен номер за сигнали за нарушения.

Какво постигна забраната, с изключение на загуба на бизнес, гняв, объркване и социално напрежение? Всъщност, хората, които не понасят дим, просто можеше да избират места с добри системи за вентилация на въздуха и места за непушачи.  Ако търсенето на места за непушачи е толкова популярно, защо се налага забраната да бъде въвеждана със закон? Впрочем, Блумберг беше избран за кмет, преди да предложи въвеждане на забраната. Важно е да се направи това разграничение: факторът „неудобство” на дима за тези, които не го харесват, е отделен въпрос. Това не е въпрос на здраве или безопасност, а е проблем на услугата, най-вече по отношение на туристическата индустрия. Единствената реална обосновка за законовата забрана може да бъде неопровержимо доказателство, че SHS е смъртоносна опасност за здравето. Ако това е доказане, аз ще съм първият, който ще се откаже от цигарите и ще поиска подобен закон, защото не съм убиец. Освен това, ако приемем настоящите ниски норми за риск на SHS, ние със сигурност трябва да забраним работата в кухни (тъй като приготвянето на храна произвежда същото количество канцерогени), а също трябва да забраним музиката, тъй като е установено, че силният звук вреди на хората. Какво ще кажете за барманите в дискотеките, например?

Вежду другото, т.нар. доказателства за риск от SHS са предпоставка за въвеждане на забрани за дим в дома. Факт е, че са налице усилия в тази посока, но все още се съобразяват с правото на собственост. Но ресторантьорите и собствениците на нощни клубове имат същите права на собственост. Техните предприятия, които не се финансират от данъци, нито пък принуждават някой да влиза в тях, имат същото право да определят политиката за пушене в своята собственост, както в собствения си хол.

Няколко аргумента за забраната на пушене трябва да бъдат разгледани накратко.

Един от тях е, че „пушачите са малцинство”. Вярно е, че около 26% от британците, например, си признават пушенето. Но в кръчмите този процент отива около 50%, а в някои кръчми е съвсем ясно, че пушачите са мнозинство. Също така, когато става въпрос за нощен живот, непушачите не еса непременно „Antis”, а в действителност те в повечето случаи не се интересуват пуши ли се или не, стига да не е прекалено задимено. Но, в крайна сметка, процентите не са най-важното. Туристическата индустрия по определение би трябвало да бъде приветлива и приобщаващаа. Ето защо, има постни ястия в менюто и бутилки „Перно” зад бара, макар че едва ли някой някога го пие, и т.н. Дори ако се пуши само 5%, само по себе си не оправдава изхвърлянето на пушачите на улицата.

За да съм искрен, трябва да кажа съжо, че пушачите се отдръпнаха от бара не просто, поради забраната за тютюнопушене. Това е, както казват вегетарианците, че любимият им ресторант е превърнат в стекхаус, и той вече не е добре дошъл там. За много от нас питието и димът се допълват взаимно и толкова перфектно, че забраната да се пуши е не само вбесяваща, но истински погубваща удоволствието и част от начина ни на живот. Един пушач, когото познавам, описва явлението като „принудени сме да ядем чипс без сол”.

Твърдението, че забраната за пушене на обществени места (вкл. в частна собственост като барове и клубове) цели отказване от пушенето, е точно толкова неразбираемо и неточно. От една страна, това е социален инженеринг, неподходящо политизиране на лично решение. Също така, юридически е неефективно, тъй като пушенето остава нормативно разрешено. Освен това, най-решителните и пристрастени пушачи (тези, които наистина „трябва” да се откажат от този навик) просто пушат повече, но другаде. Често те пушат повече отвсякога, заради чисто неподчинение. Отново и отново лекари и политици не успяват да разберат, че удоволствието и свободният избор са също толкова важни за хората като „здравето”, а в действителност, те са част от „здравето”. Лишаването на хората от техните удоволствия ги прави нещастни. Заяждането, тормозът и принуждаването ги прави ядосани и непокорни.

Още един фалшив аргумент е, че забраните за пушене са оправдани, тъй като омирисват дрехите и косите на непушачите. Подобно облакване звучи все едно барманите да се жалват, че след работа трябва да вземат душ и да сменят дрехите си. Този проблем може да бъде решен чрез по-добро прочистване на въздуха, което е напълно възможно със съвременните системи за вентилация. И, ако все още има случаи, когато въздухът е по-задимен от нормалното, твърде много ли е непушачите да направят известни отстъпки, питам аз?

Няма съмнение, че трябва да има места за пушене, които са приятни за някои, и такива за непушачи. Т.е. всеки да знаее, че може да отиде някъде, където му е приятно и където никой не го притеснява. Лично аз бих се чувствал по-комфортно, ако бяха забранени кучетата навсякъде, защото съм алергичен към тях. Но аз предпочитам да виждам по-голямата картина, затова, ако някой предложи забраната на кучета, ще му се противопоставя.

Питам непушачите сматат ли, че сме се справили с дима в офиса, дома, колата, магазина, училището, киното, театъра, самолета или влака. Но тютюнът все още е законен. Как в свободна пазарна демокрация да кажа, че ние никога не можем по всяко време или на всяко място да го ползваме в социална среда? Ако „Antis” са прави за вредата от SHS, ние не трябва да пушим в жилищата си (освен ако не живеем сами), така че да не застрашаваме членовете на семействата си. Така че, ако пушенето е забранено в баровете, трябва да е забранено и в частинте клубове, където в момента може да се пуши. Възможността да пушим само по ъглите на улиците ни кара да се чувстваме зле и да изглеждаме зле, и това антисмокърсите много добре го знаят. Някои градове дори са наложили забрани на пушачите да пушат по някои основни улици, така че децата да не бъдели увредени от гледката. Защо не ни поставят в клетки, в които да бъдем замервани с боклук?

Това е най-малко честна и недвусмислена забрана. Кръстоносният поход срещу тютюнопушенето и опит да направят живота на пушачите толкова нещастен, че в крайна сметка всички ние да се откажем от нашето собствено съгласие. Но тютюнът не може да бъде забранен оте ООН и винаги ще има хора, които го ползват. Пушачите няма да си отидат. Ако тютюневите изделия бъдат забранени от закона, ще има всякакви други проблеми – незаконен трафик и т.н. Освен това, няма правителство по света, което да иска да се откаже от огромните данъчни приходи от тюютн. Рано или късно махалото ще трябва да се промени и пушачите да получат разумен микс от свободен избор, толерантност и технология. И най-добрите места за пушене винаги ще бъдат добре проветрени. В същото време, ако има истинско търсене на повече места за непушачи, свободният пазар ще го предостави.

4. Относно почистването на въздуха

Голямата ирония на дебата за забраната за пушене е, че вече няма никакво извинение за задимена среда, така или иначе, тъй като съвременните системи за прочистване на въздуха могат да почистват вкл. други замърсители, алергени и пр. Този факт редовно бива погребван от антисмокърсите и подозрително отсъства от медийния дебат.

Антисмокърсите искат да направим категоричен избор: (а) вредни, задушаващи облаци или (б) хубав чист въздух. Но добрите системи за почистване на въздуха са широко достъпни и най-добрите от тях могат да направят въздуха в мястото за пушене забележимо по-чист, отколкото мръсния въздух навън в града. Частиците от тютюнев дим са около 1 микрон, а добрата система може да премахма всичко до 0.30 микрона. Тестовете показват, че въздухът в мястото за пушене с добра система за вентилация е по-чист от този в място за непушене без вентилация. В такава среда пушачи и непушачи биха могли да се социализират без никакъв риск за здравето. Разбира се, има струйки дим тук-там, но натрупването на дим и мъгла са елиминирани. Има далеч по-малко дим от този, който може да ви накара да кашляте или да ви лютят очите, а миризмата е почти напълно елиминирана. Дори не е много трудно да се създадат „въздушни завеси”, за да се предпази напълно от преминаване на дим от една част от стаята към друга. По мое мнение, наличието на тази технология в т.нар. „обществени места” също засилва аргумента, че баровете и клубовете, а и домът са последното убежище за пушачите.

Антисмокърсите твърдят, че няма система за почистване на въздуха, която да е „достатъчно добра”. Джеймс Рипейс, професионален антисмокинг-активист от САЩ, наскоро заяви, че трябва да се ползват „ураганни ветрове”, за да се отърват баровете от дим. Това просто не е вярно. Доста стандартни системи за почистване на въздуха се считат за „достатъчно добри” от лабораториите, работещи с токсични химикали, както и за болничните инфекциозни отделения. Не мога да си представя защо те не са достатъчно добри за баровете. С подходящи технологии „пасивното пушене” (ако изобщо е доказана опасността от него) се намалява до нива, за които е детинско да се притесняваме. Само най-фанатичните идоологически ориентирани антисмокърси виждат проблем в такава среда. Но това са хората, които в момента определят дневния ни ред.

5. Здраве, политика или печалба?

Свободният избор и почистването на въздуха са важни въпроси. Но основният проблем е наистина безконтролното разпространение на политизираната „боклучава наука” и че лобитата в областта на здравеопазването все по-често се превръщат в последна инстанция по въпроси, свързани с обществения ред. Британското правителство предлага по-високи данъци за храни с високо съдържание на мазнини и млечни продукти, френското правителство предлага да се налагат глоби на собствениците на барове за сервиране на алкохол за повече от определена сума, а италианското правителство прие закон, който ограничава количеството захар в кафето и глоби за служители, които позволяват на клиентите допълнително количество. На здравните власти са дадени широки правомощия, които често излизат извън конституционното право. Блумбърг даде на здравните инспектори правомощия за претърсване, надвишаващи тези на полицията. Те, наред с други неща, нахлуват в частни офиси и глобяват хора за престъплението „притежание на пепелник”.

Междувременно, медиите са щастливи да разпространяват плашеща информация, защото тя е предпоставка за добри заглавия. Твърди се, че можем да се разболеем от рак от боя за коса, антибиотици, безалкохолни напитки и дори орален секс. Любопитното в случая е, че макар да живеем по-дълго и по-здравословно откогато и да било, ние сме се превърнали в параноични хипохондрици! И въпреки че това явление не се ограничава до пушенето, изглежда именно тютюнопушенето е на върха на дневния ни ред в момента. И дневният ред се определя от фанатици, подкрепени от два огромни финансови стълба – държавният и този на фармацевтичната индустрия.

Колкото повече се водат „тютюневи войни”, толкова по-ясно става, че това не е толкова здравен, колкото политически проблем. Много по-демонизирана е тютюневата индустрия след 1960-80 г., когато тя направи някои грешки и бяха заведени серия от дела срещу нея. От 1998 г. насам в САЩ е забранена рекламата на тютюневи изделия, а антисмокърсите поддържат виждането за тютюневата индустрия като за „империя на злото” и всеки, който каже нещо в подкрепа на тютюнопушенето, бива определян като лице на тютюневата промишленост. Но в действителност тютюневите компании до голяма степен сами си наложиха мълчание – те предимно си мълчат и се задоволяват с разширяващите се пазари в Китай, Източна Европа и др.

Много пушачи са ядосани на тютюневите компании, защото проявяват някакъв странен корпоративен мазохизъм. Но те всъщност казват това, което имат да кажат, за да останат в бизнеса. Аз съм съгласен с антисмокърсите, че корпорации като „Филип Морис” са фундаментално цинични и свързват всичко с печеленето на пари, а не със здравето или друг вид морален принцип. Това, което не разбирам, обаче, е как това ги прави по-различни от МакДоналдс или Coca Cola, GlaxoSmithKline, или „Енрон“, или „Халибъртън“.

Така от 1998 г. насам сме свидетели на огромно нарастване (без възражения на антисмокърс-пропагандата) на рекламни продукти за никотинови лепенки, дъвки и т.н. И не е необходимо да ровим кой знае колко, за да открием, че големите фармацевтични компании са най-големите дарители на кръстоносният антисмокинг поход. Фондацията на Робърт Ууд Джонсън (Johnson & Johnson) е вложила над половин милиард долара за антисмокинг кампании. Те и други фармацевтични компании се възъползват от предимствата на „политически вярното” наименование „никотин” – обикновено тези продукти не работят добре, а пушачите харчат в продължение на години пари за тях без ефект. В крайна сметка, много хора се отказват от пушенето, но те се чувстват депресирани, лишени от любимото удоволствие, което има антидепресантни качества.

Така че, какво следва?

Бившите пушачи са потенциално колосална ниша за световната фармацевтична промишленост. Един малък, но ярък пример: кметът Блумберг, след като прокара забраната за пушене, купи с пари на града никотинови лепенки на стойност над милион долара, които раздаде на бъдещите „quitters” (отказали се). За всичко стои реториката за здраве и високите залози в корпоративната битка за бъдещото управление на никотина, като фармацевтичната индустрия в момента има предимство. Това удари някои хора, които не са мислили за нея като за „конспиративна теорияи”. По принцип, лично аз не вярвам в конспирации, но мисля, че хората обикновено не са достатъчно умни, за да ги поддържат. Вярвам, че обединението на интереси може да възникне и да събере инерция, която на повърхността да изглежда като истински необходима социална промяна – поне за известно време. Това е, което възникна около антисмокинг-доктрината.

„Big Pharma“ също дава щедро на местните правителства, които заемат антисмокинг-позиция, както и на застъпнически групи (сдружения, фондации и пр.). Изглежда и политици, които провеждат антисмокинг-кампании уж в името на общественото здраве и които поставят антисмокинг-въпроса на дневен ред, също са в състояние да получат безкрайни количества пари. Повечето подобни групи преувеличават опасността от това, тъй като колкото повече подклаждат кръстоносния поход „против”, толкова повече пари ще получат. За да получат милиони държавни паунда, са готови да кажат и направят всичко, включително крещяща фалшива пропаганда. Британското правителство, също така, дава парични стимули на лекарите, които се ангажират да накарат пациентите си да се откажат от тютюнопушенето.

Твърдо може да се приеме, че антисмокинг лобито не е безпристрастно, нито че не засяга интереси. Съдебно дело, въз основа на неопровержими доказателства, че „пасивното пушене” е измама, може да разтресе цялото общество. Но според американското право е много трудно за собствениците на барове да оспорят забраната за пушене въз основа на доказателства срещу „нездравословната наука”. Лобито против тютюнопушенето се превърна в неумолима сила с превишена скорост без спирачки. Някои лекари и политици дори предположиха, че на пушачите, които се разболяват, трябва да бъде отказвано лечение, тъй като тяхното заболяване е самопричинено и те са тежест за здравните услуги. Помислете за това за момент.

Това са същите хора, които ни казват, че пушачите умират по-млади. Ако това е така, ние всъщност спестяваме на държавата пари. Освен това, почти всеки здравен проблем може бъде определен като самонараняване, а пушачите допринасят към данъците повече от всички. Във Великобритания, приходите от акцизи от цигари са в размер до 7 млрд.евро годишно, което се равнява на тримесечните разходи на Националната здравна служба. Тъй като само малка част от пушачите се разболяват и тъй като, цинично казано, ракът на белия дроб е „евтин” рак, а повечето жертви умират в рамките на няколко месеца, следователно ние сме полза, а не бреме за здравната система. Но все повече и по-скандално тези лъжи се повтарят, като че ли са факти. Както казва министърът на пропагандата на Хитлер хер Гюобелс: една лъжа, повторена достатъчно често, става истина. Днес антисмокърсите често използват същата тактика и реторика.

6. „Изкупителни жертви на деня”: тютюнопушене, култура и мода

Вече споменах за злоупотребите, на които са подложени пушачите тези дни, но като всеки пушач, знаете, че аз едва надрасквам повърхността. Всъщност, реториката на антисмокърсите и политиците винаги ме е карала да гледам на нея подозрително. Има много по-големи проблеми, които не се атакуват с такава религиозна ревност.

Алкохолът причинява огромни щети не само на консумиращия, но и на други, по всякакви начини, които са много по-ясни, отколкото твърденията за последиците от „пасивното пушене”. И все пак, в културата на пиене на Великобритания на пияният се гледа обикновено с усмивка и намигване.

СПИН е огромен проблем, който със сигурност може да бъде определен като самопричинено заболяване, но страдащите са лекувани с голямо уважение.

Замърсяването на въздуха е огромен проблем, но хората не спират да злоупотребяват с шофирането на автомобили, макар че някои от тях сега атакуват водачите на джипове по начин, който много напомня на изкупителните жертви пушачите.

Затлъстяването и лошото хранене с нездравословна храна изглежда е следващият в списъка на здравните кръстоносци. Британското правителство започна да говори за „епидемия” от затлъстяване, което ме прави подозрителен, тъй като знам, че „епидемия” може да бъде създадена по политически причини, само чрез промяна на статистиката. Въпреки това, не се чува нищо за порочната злоупотреба с лоши диети.

Не съм чувал, а и не смятам за приемливо да се каже, че хората, които ядат бургери, смърдят на мазнини, че индианците смърдят на къри или италианците на чесън, както е неприемливо да се твърди, че „пушачите смърдят”. Хората, които говорят по този начин, изпадат в блаженство, че са успели да обидят милиони свои съграждани.

„Пушенето е мръсно” е мит, точно както има хора, които обичат да бъдат чисти и добре поддържани, но има и изключения. Естетиката на тютюнопушенето със сигурност е напълно субективна. Къде е „мръсотията” по-точно? Разбира се, пълен пепелник не е особено приятна гледка. Но угарките и пепелта са боклук и като такива са предназначени да бъдат изхвърляни възможно най-бързо, заедно с пилешките кости, рибешките глави, винените утайки и т.н.

За онези, които твърдят, че модата няма нищо общо с това, бих искал да цитирам проучване от 1947 г. на известния психолог и рекламен консултант Ернск Дитер, което показва, че голяма част от непушачите обича миризмата на дим. разбира се, винаги е имало хора, които го мразят. Какво е новото, че те са станали с повече правомощия и изпадат във висоти на самодоволство? Причините са в боклучавата наука и фанатичното желание да се чувстват „чисти” и „прогресивни”.

Пушачите са единственото малцинство, което не само злоупоторебява, но чийто статут на малцинство се котира като оправдание за злоупотреба. Във Великобритания политически правилно е да не бъдем лоши към мюсюлманите или към гейовете, въпреки че те не винаги се съобразяват с нас и са само около 3 до 5 процента от населението. Междувременно, пушачите, както вече беше отбелязано, са повече от една-четвърт! Въпреки протестния вой на антисмокърсите, които са (или претендират, че са) мотивирани само от грижа за здравето, аз трябва да кажа, че непропорционалната злоупотреба с пушачите може да се обясни само с някакъв друг мотив – кисело наказателно пуританство или желание в обществото да има друго малцинство, което да биеш и да се чувстваш, че си над него.

Вземете увеличаващите се ограничения за пушенето на открито. В Лос Анджелис качеството на въздуха е най-лошото в САЩ – неотдавнашен доклад на Американската белодробна асоциация обвинява за рака на белия дроб, сърдечно-съдовите заболявания и астмата именно тютюнопушенето. Лос Анджелис забрани пушенето в парковете и по плажните ивици, а в прогнозите за времето включи „смог-индекс”. Между другото, Лос Анджелис има най-високите нива на убийства в Америка, но не забрани оръжията!

В Ню Йорк забраната за тютюнопушене беше разпростряна и върхо 75% от пространството извън ресторантите (градините на ресторантите), за да бъдат разделени пушачите от непушачите навън на определено разстояние. Това са същите хора, които ни казват, че дори отделно помещение за пушене вътре е неприемливо, тъй като димът може да преминава от едно помещение в друго. Разбира се, малко заведения в Ню Йорк разполагат с достатъчно открити пространства, за да спазват стриктно закона, така че те не могат да позволят дори пушенето на открито на всички. Посланието тук изглежда е: димът от транспортния трафик, скърцането на автобусни спирачки, смрадливите камиони за боклук, кучетата, просяците и Бог знае какво още са приемливи да съпровождат нюйоркчани при вечерите им наоткрито, но не и случаен полъх на тютюнев дим.

А какво да кажем за офис сградите, които след забраната за пушене вътре, поставят обявления на вратите, които указват да не се пуши в рамките на 9 крачки от входа?

Пушачите тези дни са обединени от приказки за горест и аз чувам истински истории на ужасите, включително примери за физическа разправа. Реакцията ми в Ню Йорк Таймс получава предимно положителен отзвук, но също така съм подложен на някои лични нападки, но може би не трябва да бъда изненадан от това. Дори мъртвите не са освободени от злоупотреба. Когато Ленард Бърнстейн (заклет пушач) умира от рак на 74 години, „Ню Йорк Таймс” се заема със задачата да лиши музикалния свят за няколко години от неговото присъствие. Ако той умира на 74 и е непушач, никой нямаше да се опитва да го зачеркне. Щеше ли да е жив още няколко години, ако не беше пушил? Кой знае? Освен това, това е негов избор. Или не е? Както и да е… Пушещият китайски лидер Дън Сяопин също беше показван като „лош пример за младите”, когато почина на 92-годишна възраст.

Аз вярвам, че някои антисмокърси са добронамерени, а други са подведени от активисти с по-циничен дневен ред. Въпреки това, много антисмокърси са просто заядливи детегледачки или хора, които обичат по някаква „политически правилна” причина да вкарват енергията си срещу определени хора, защото не могат да понесат гледката тези хора да се отдават на рискови удоволствия.

Бившите пушачи (като кмета Блумберг) често са най-лошите. Когато те казват, ме отказът от пушене ги е направил да са чувствителни към дима, получават моето съчувствие. Но когато настояват, че по тази причина законът трябва да забрани пушенето навсякъде, така че да им гарантира личния комфорт, не мога да ги подкрепя. Вярвам, че много от тях са огорчени и възмутени от лишението от любимото им удоволствие и че тяхната горчивина се вентилира към хората, които имат куража да носят правото си да го правят. Всъщност, тъй като броят на пушачите значително е намалял през последните години, синдромът „бивш пушач” може би има много повече общо със сегашната антисмокинг мания, отколкото „обикновен осъзнат”.

Каквито и да са Вашите лични чувства към тютюна, те трябва да са видими за мислещия човек. Ако не друго, той е узрял за някои основни социологически проучвания.

7. Какво може да се направи?

Това есе не е просто вендета на един ексцентричен човек. Истината е някъде там, където много хора говорят, дори ако техните гласове в момента до голяма степен се удавят от антисмокинг-истерията.

За повече факти и цифри отидете в WWW.DAVEHITT.COM или на WWW.JUNKSCIENCE.COM, и особено на международните сили с нестопанска цел WWW.FORCES.ORG – мрежа от доброволци (вкл. много уважавани преподаватели и учени) за борба с разпространението на политизираната боклучава наука в САЩ, Канада, Италия и Холандия.

В Обединеното кралство водеща опозиционна група е „горската” – WWW.FORESTONLINE.ORG (Свободна организация за правото да се пуши).

В Ню Йорк – WWW.NYCCLASH.COM (Гражданско лоби срещу тормоза над пушачите), както и WWW.NYNA.COM (Нюйоркска асоциация на нощния живот).

Всички тези групи, между другото, отчаяно се нуждаят от подкрепа и пари. Само FOREST получава евентуално финансиране от тютюневата индустрия (и не толкова, колкото може би си мислите).

За информация относно системите за почистване на въздуха проверете WWW.TORNEX.COM или WWW.AIRINITIATIVE.COM.

Препоръчвам също и следните книги, които вероятно можете да намерите онлайн – „За твое добро” от Якоб Сълъм; „Бавно горене” от Дон О`Акли; „Убийството на цигарата” от Ралф Харис и Джудит Хатън, „Науката без смисъл и JUNK НАУКА” от Стивън Милой, „Дисекция на мозъка на антисмокърсите” от Майкъл Джи.

Ако прочетете това, ще сте в състояние да говорите срещу корумпираната наука и аз Ви призовавам да го направите. Свържете се с посочените по-горе групи, свържете се с политици, пишете на вестници. Аз лично нямам политическо мислене, аз съм просто един гражданин, който разследва този въпрос и се чувства силно привлечен от него.

Благодаря за вниманието!