Източник: www.free-bg.net

В края на краищата, забранете пушенето навсякъде! Но работата не е само в пушенето. Работата е в радостта да забраняваш. За най-радикалната секта от религията на здравето – активистите срещу пушенето.

Какво би било спестено на света, ако Адолф Хитлер не беше отказал пушенето!?

През своята младост, той е пушел по 40 цигари на ден, но после, през 1919 г. е изхвърлил своята последна кутия цигари в Дунав. В пушенето той виждал измама на „нисшите раси“. Тялото на всеки събрат ще бъде „заразено“ от тютюн – точно, както „тялото на нацията“ от евреите и циганите. Той искал да забрани изобщо пушенето, дори и на германските войници. Парадоксално, но въпреки това, той предпочел да не го прави, те можело да пушат до „окончателната победа“, когато щяло да дойде и времето на тази забрана. По-късно разбрал, че неговата гъвкавост е била голяма грешка. Защото изследванията показали, колко много тютюнът е отслабил бойната мощ на германските войници и тяхната издръжливост да ходят и дори – да стрелят точно. Това, че Хитлер е отказал цигарите е било точно толкова голямо зло за света, колкото това, че не се е борил достатъчно последователно с пушенето е било добре за света. Защото, в противен случай, германските войници са щели да маршируват по-добре и да стрелят фантастично точно и по този начин, да спечелят господството над света. Идиотски аргумент?

Не много повече, от този на един имбецил в настоящия дебат по забраните за пушенето. Някой се възползва от ужасяващия брой на починалите преди време в следствие на пушенето на тютюн и отбеляза, че по същите здравословни причини, би трябвало да бъде забранена консумацията на мазнини. Хейтър на тютюна му се противопостави, че консуматорите на мазнини вредят само на себе си. Всеки можел да вреди на себе си, колкото си иска, стига да не вреди на другите. Така общо казано, забраните за пушене на публични места са оправдани. Което разбира се би оправдало и забраняването на шофирането. Да не говорим за алкохола! Всяка вечер разни дангалаци се връщат пияни от кръчмата и бият жените и децата си. Тогава, защо не призовете за борба срещу алкохола и пиещите алкохол? Отговорът е прост – защото, вече са опитвали, с катастрофален резултат. От 1920 година, в продължение на 13 години, в САЩ е забранено производството, продажбата и транспортирането на интоксициращи напитки. Което направи мафията в Америка това, което е през десетилетията.

Войната срещу пушенето започна в Америка, но тя е място, където съществуват и всякякъв вид други заблуди: че човек може да си купи къща, без да има и един собствен долар; че носенето на огнестрелно оръжие е човешко право; че дори и през 21 век редът и законът не могат да бъдат наложени без смъртни присъди. Във връзка с борбата срещу пушенето такива мисли би могло да ду минат през ума на почти всеки европейски политик, но те бързо могат да бъдат заглушени.

Когато в Америка, преди няколко десетилетия ограничените пуритани обявиха свещената война срещу пушенето, отначало пушачи и непушачи (които до тогава мирно си съществуваха заедно) играеха честно един срещу друг. Пушачите трябваше да бъдат изобразени като асоциални и безотговорни. Непушачът трябваше да изпитва страх да се изправи срещу пушача – нещо, което по-рано беше неизвестно. Стратегическите документи, където се предлага тази тактика са известни.

Стремейки се да сплашват, те намериха това, което търсеха в речника от времето на Нацизма – „пасивно пушене“. Самият Хитлер много е насърчавал (с фондове от Райхсканцеларията) „изследванията на опасността от тютюна“ и неговите учени доказали съществуването на връзка между пушенето и рака на белите дробове. Някакъв „Фриц подмазвачът“ се е опитал да отиде по-нататък и да докаже, че пушенето на тютюн е също така опасно и за непушачите. Не е успял, но десетилетия по-късно, изобретеният от него термин „пасивно пушене“ е очаровал активистите срещу тютюна в Америка.

Пасивното пушене. Първо, стига с изявленията, че е вредно. И още, това, което „Фриц подмазвачът“ не е успял в нацистка Германия, сега би трябвало да може да се докаже научно. Между другото, има много научни изследвания, за които знаем, че „доказват“ като правило онова, което би удовлетворило финансистите. (Има чудесни „изследвания“ в сферата на медицината, които си противоречат – след като десетилетия се твърдеше, че поемането на сол е „доказано“ вредно, сега има ново изследване, че ниско солните диети са нездравословни.)

Има обаче реални доказателства за факта, че повече пушачи отколкото непушачи умират от рак на белите дробове или сърдечно-съдови заболявания. Може да се каже (базирано на статистиката), че от пушещите много може би са умрели от ефектите на използване на тютюна. Но в случая с „пасивните пушачи“ не е толкова лесно. Има твърде много фактори, които водят до рак на белите дробове или сърдечно-съдови заболявания. И числата, получени при медицинските изследвания трябва да бъдат интерпретирани всеки път и всеки ги интерпретира в зависимост от предубежденията си. Но пуританите казват – Това е! Доказано е, че всяка година толкова много хора умират от ефектите на „пасивното пушене“. (Други такива „образци на добродетелта“ бяха доказали през ХІХ век, че мастурбирането води до смаляване на гръбначния мозък и причинява слепота.)

Не ме разбирайте неправилно – аз мисля, че пушенето е вредно и приемам, че е не е здравословно да духам тютюнев дим към другите. По същия начин, аз действително не считам за здравословно да се живее на оживена улица или да се работи като фермер в обор. Там (има реално такова изследване за опасностите за здравето при работа във фермите) добитъкът произвежда огромни количества метан, около 235 литра от крава на ден; поразяващият ефект от този газ – “…при по-високи концентрации, ефектът от метановата анестетична асфикция (задушаване) е 20 пъти по-силен от ефекта на въглеродния диоксид“.

Независимо доколко реално е рисково за живота „пасивното пушене“, аргументирането с него си струва, защото насажда страх. Но войната срещу пушачите все още не е спечелена. Та са обявени за безотговорна сган, която уврежда здравето на другите, но клеветата трябва да отиде по-далеч. И сега пушачите са изобразени като пристрастени, които се нуждаят от лечение – ни повече, ни по-малко от пристрастените към хероина или другите „отрови“.

Тютюнът (както и кафето и шоколада) дълго време е бил считан за лукс. Веднъж като си привикнал, не е лесно да се откажеш. Главният лекар на САЩ (най-висшето лице в системата на здравеопазването на САЩ) написа през 1964 г. във връзка с употребата на тютюн, че за нея следва да се говори като за създаване на навик, да бъде разграничавана „ясно от пристрастяването, защото биологичните ефекти от тютюна, а също и от кафето и другите кофеинови напитки, не могат да бъдат сравнявани с тези от морфина, алкохола, барбитуратите и други лекарства, предизвикващи силно пристрастяване“. През 1988 г. новият Главен лекар, говори за зависимост от тютюна. Науката е открила нови факти, доказващи това твърдение? Не, просто човекът е предефинирал наново концепциите за зависимост и пристрастяване. Така че, от сега нататък, така да се каже вече е официално: Пушенето е пристрастяващо.

Който държи термините да покриват широки взаимовръзки, по-скоро ги замъглява, не ги изяснява. До къде ще стигнем, ако (както е сега) думата пристрастяване, означава същата зависимост, като към определени стимуланти, като към зависимостта от силни, деформиращи личността и даже деструктивни лекарства?

Самоувереността води до много – можеш сега да изкараш пушачите безпомощни пациенти, предали се на тяхната зависимост, на които трябва да се помогне, и по-добре (ако е необходимо) против тяхната воля, да бъдат накарани да постигнат своето освободено от никотина здравно щастие, ако трябва – и на сила. Това, както и много други неща в тази война срещу пушенето, има религиозни измерения. Казват (напр. Християнската църква), че грешникът не може да бъде благословен сам. Трябва да му бъде помогнато.

Никотинът сега е описван (твърде тенденциозно), като „силен нервен агент.“ За много хора, дълго време той е бил стимулиращ мисълта и въображението. В едно писмо на Зигмунд Фройд до Арнолд Цвайг, по времето, когато поради заболяване не му дават да пуши, пише че: „Откакто не мога да пуша свободно, не ми се иска нищо да пеша.“ Хейтърите на тютюна вероятно биха искали, някой да е забранил на по-рано на Фройд да пуши, но по този начин би му развалил удоволствието от писането, и много е възможно да не беше развил психоанализа, която толкова много се използва при пушенето и разбира се – при невротичните аспекти на борбата срещу пушенето. Безброй са писателите, мислили за тютюна същото което и Фройд. Торберг е описал цигарите и черното кафе, като безценни за литературното му вдъхновение. Жан Пол Сартр дори философства върху епистемологичните аспекти на пушенето. Между другото, няма негова използваема фотография без цигара или лула. И ето до къде стигнахме – до нападките срещу изложбата в Националната библиотека в Париж във връзка с неговата 100-годишнина – от политическа коректност до фалшификация – на известна фотография на Борис Липницки, цигарата на Сартр просто беше изтрита.

Ние дължим, поне индиректно, една не толкова малка част от нашата култура на пушенето и пушачите (което, разбира се не впечатлява пуританите). Активистите против пушенето успяха да изправят непушачите и пушачите един срещу друг и много непушачи се ужасяват от „пасивното пушене“. Пушачите бяха обявени за безотговорни и пристрастени хора, които не могат действително да представят своите интереси. Парагоните на съвършенството са постигнали много, но не всичко. В Австрия беше приета пълна забрана за пушене в ресторантите. Но това не дава мира на парагоните на съвършенството. Става така, че всеки ден, всеки час, виенчани донасят за всеки локал, за който вярват, че се нарушават законите, които защитават непушачите. Това са несътрудничещи собственици, ще кажете, доноснически души, даже пет пъти повече трябва да се докладва. Това същите хора ли са, за които човек трябваше да внимава, когато слушаше „вражески радиостанции“? От една добродетел – към друга добродетел, самоуверени терористи. (Робеспиер е казвал „Терорът без добродетел е фатален, добродетелта без терор е безсилна“.) Но по цялата страна можете да видите – непушачи и пушачи все още седят мирно един до друг! А който не иска да бъде участва в „пасивното пушене“, той да търси ресторант, където пушенето е забранено. (Аргументът, че всеки трябва да може да посещава всяко място, без да му бъде досаждано от пушенето е абсурден. Има локали, където поради самото им естество се налага музиката да е много силна. Аз не мога да поискам да я пускате по-тихо, само защото съм чувствителен към шум, но искам да се възползвам от демократичното си право, искам да посетя точно това място.)

Не е толкова безсмислено да не се приеме австрийския компромис с парагоните на съвършенството, защото те работят за окончателна победа. Сега те заявяват, че те трябва задължително да защитят онези, които не могат да избегнат „пасивното пушене“. Така, наскоро един еврокомисар обяви, че ще се бори, ако други държави като Австрия, се проявят като несъзнателни и непокорни, „играейки си  на нивото на защитата на наетите“. Значи, Европейската комисия, която е много позитивно настроена към възстановяването на ядрените централи, като при това отхвърля всички известни, свързани с тях опасности, се е грижи посредством абсолютни забрани за защитата на келнерките и келнерите от опасностите от „пасивното пушене“.

Защо не са забранени оборите? В обора, фермерът непрекъснато работи в наведена позиция, с нос в… В контраст с това, сравнете ги със сервитьорите в пълните с дим барове – съжалявам!

Защо Европейската комисия игнорира това, което трябва да се направи за сервитьорите в задимените барове? Може да инсталирате вентилационни системи. Изискване, което аз защитавам. (Между другото – в оборите също трябва!) Има системи за вентилиране и пречистване на въздуха, които са високоефективни и почти безшумни. Тестовете са доказали, че въздухът в барове, където се пуши и има такива системи е много по-чист от този в заведения за непушачи и на терасите на открито на пътеките пред ресторантите. Решението на проблема „пушене в ресторантите“ е много просто – оставете го на собствениците, да решат дали пушенето в тях е разрешено. Но където се пуши, да се иска наличието на ефективна система за вентилация – за да предпазва работещите и в услуга на самите пушачи. Повече нищо не е необходимо.

Много икономисти биха искали да инсталират такива системи, но все едно – всеобщата забрана на пушенето скоро ще бъде приета в Брюксел. Така, доказателството, че има разумно и работещо решение не е представено. За това са и активистите против пушенето. Не искате компромис, това също е добре дошло за тях.

Каквото и да заявяват парагоните на съвършенството, тяхната загриженост не е основно за защитата на непушачите, всичко е в забраняването. И това лесно може да се докаже. Няма смисъл в забраната на пушенето (в защита на непушачите) в аерогарите, гарите или станциите на метрото. Всички тези сгради са обикновено много високи и ветровити, димът бързо се издига нагоре и се разсейва, така че реално не досажда на никого. Няма разумен смисъл в забраната на пушенето (в защита на непушачите) във влаковете, поне на големите маршрути. Съответно – последните два вагона на дългите влакове могат да бъдат за непушачи. Никой непушач не би отишъл там, на никого не би му се наложило да ги прекосява. Така че – проблем не се забелязва. Трябва ли още да се доказва, че желанието да се забранява е на първо място?! Ето ви – в някои части на САЩ, на осъдените на смърт също се забранява да пушат, дори не им разрешават една последна цигара непосредствено преди екзекуцията. Фанатичната кампания против пушенето има отличителните характеристики на религия. Ученият теолог и практикуващ психиатър Манфред Лютц е описал появата на тази нова религия: „Всички обреди (ритуали) на една алтернативна религия сега са се прехвърлили в здравния сектор: полубогове в бяло, пилигримство до най-висшите професионалисти, болници като нови катедрали, усещането на жалка зависимост на човека, характеризиращи генерирането на религия от Фридрих Шлайермахер. Става цялостен преход от традиционната католическа процесия към процесия, водена от лекар. Движенията на диетиците са толкова мощни движения в цялата страна, преминаващи по суровост, разкаяние и самобичуване движенията от Средновековието.“

Прекаленото спортуване също има много общо със старите покаяния. Джогингът, доколкото знам, води до безкрайното щастие от самоизтезаването. Същите са били и самобичуващите се, които сами се изтезават по религиозни причини, дори за награда. (Случайно, няма статистика, колко много бегачи умират всяка година, носейки своите маратонки, но техният брой, както твърдят симпатизиращи ми лекари е значителен.)

„Нашите предци са пазели душата си, нашия отличителен белег“, пише Манфред Лютц, който е главен лекар в една клиника в Кьолн. Той твърди, че религията на здравето е „голяма атака срещу радостта да живееш“.

Това е характерно преди всичко, за най-радикалната секта на тази религия – активистите против пушенето. Става въпрос за враждебността срещу удоволствията. Калвин, реформаторът, който е искал преди 500 години в Женева да помогне на съвършенството (или на това, което е мислел, че е съвършенство) чрез терористичен режим е точно един от апологетите на враждебността към удоволствията. Английските пуритани са дошли в Америка и учението на Калвин е получило нова жизненост. Също и в кръстоносните походи срещу пушенето и пушачите.

Манията към здравето на нашето време се е случвала и преди в историята. Здравословният начин на живот е винаги цел, на която се подчинява всичко останало се е случвало много, много пъти, безсмислено и кощунствено. Здравето не е само по себе си венецът на всичко.

Култът срещу пушенето (както често го правят радикалните секти) демонстрира действия, които са твърдо в стила на Манихейството – или си стриктен или проповядват срещу теб. „Децата на светлината“ да се сражават срещу „децата на тъмнината“! Диспутът за това, дали и как може да се пуши в ресторантите, може лесно да се определи като такъв тип диспут. Има разумни алтернативи на тоталната забрана на пушенето. Но точно това е важна характеристика на Манихейството – алтернативите твърдо се отхвърлят.

Нима ние само безпомощно ще бъдем натоварвани с такова мислене? Поради фундаменталната страхливост на повечето политици? За нещастие – да. Ако говорите с някой от тях, ще видите, че тенденцията е насочена в ясно изразена посока и е невъзможно да бъде спряна. Дори не се и осмеляват вече да проявяват несъгласие. Преди няколко години, срещнах на едно масово социално събитие един австрийски министър. И тя пушеше. (Не, предположихте грешно –  това не беше Кдолски.) Аз я помолих да работи в правителството за да ни предпазят от превръщането на противопоставянето на непушачи срещу пушачи в претекст за преследване. Тя ме изгледа дълго и после каза: „Не вярвам това да стане.“

Авторът е Валтер Випперсберг, публикувано е на 9 май 2009 г. в. „Ди прессе“ (считан за умерено християн-консервативна медия)

В добавка към есето на В.Випперсберг, което е актуално сега и у нас, мога да добавя още две неща, дошли от опита ми на гражданин на България:

Първото са две поговорки – „Прекаленият светец и Богу не е мил!“ и крилатата фраза, че отново „нашите“ политици „се направиха на по-големи католици и от римския папа“.

Второто е една фраза, която беше „крилата“ по времето на пишман-социализма, редовно „висяща“ под формата на лозунги в… казармите и затворите и която явно е много „по душата и сърцето“ на сегашните управляващи (в София, Брюксел и Вашингтон) и българските адепти на новата религия на здравето и борци срещу пушенето и пушачите – „Ако не знаеш – ще те научим, ако не можеш – ще ти помогнем, ако не искаш – ще те принудим!“ 

Очаквайте следващите забрани! Първата от тях вече е предложена и „мина“ през Комисията по здравеопазването на Народното събрание – да не можем да продадем автомобила си, ако не сме си платили здравната осигуровка. Какво ли ще последва?