Опитите на целокупното население да разбере какво се случва тази нощ, останаха без резултат, защото през цялата нощ нито една българска телевизия с нищо не показа, че има някакъв проблем. Единствен човекът-телевизия Сашо Диков още на 15-ата минути даде знак, че следи ситуацията и че можем да разчитаме на „Канал 3“ за допълнителна информация. (От познати разбрах, че по БНР на петата минута е изтекла информация, което не ме изненада, защото май това си остава единствената нормална медия в милата ни държава).
Нито „обществената“ БНТ, нито имащите самочувствието да са национално значими bTV и Нова ТВ дадоха знак, че функционират. През цялата нощ от ефира на тези телевизии гледахме всичко друго (повторения на сутрешни блокове и новинарски емисии, турски и всякакви други сериали и т.н.), но нямаше и думичка за случващото се. Е, със старта на сутрешните им блокове, станаха по-„информационни“ и от CNN, но това не е нищо повече от демонстрация на загриженост и професионализъм.
Истината е, че увлечени в ритъма на реалитата, шоу-програмите и турските сериали, телевизиите съвсем забравиха основната си функция – да информират!
Будувайки наравно със съседи и роднини (които решиха, че няма да ме оставят да спя), реших да уплътня времето си в четене на Закона за радио и телевизия. Признавам, че го отварям по поводи и в никакъв случай не го познавам в детайли. Имах очаквания, че някъде в този закон съществува регламент относно ангажиментите на операторите или поне за т.нар. обществени оператори – БНТ и БНР, за реакция при кризи.
С изумление, обаче, установих, че единственият член от закона, който третира подобна материя, е чл.51: „БНР и БНТ са длъжни незабавно и безвъзмездно да предоставят при поискване програмно време за служебни съобщения на представители на държавни органи в случаи на бедствие или на непосредствена заплаха за живота, сигурността и здравето на населението или на отделни лица.“
За сметка на това, законът отделя цели глави по темите „финансиране на медиите“, „Търговски съобщения“, „Спонсорство“, „Позициониране на продукти“, „Реклама и пазар в ТВ програми“ и т.н.
Очевидно за българския законодател от първостепенно значение не са животът и здравето на населението (пардон, от значение са – въвеждат ТОТАЛНА забрана за тютюнопушене!), а пазарно-потребителското ограмотяване на уважаемия зрител и пълненето на касичките на медиите от рекламни постъпления!
Питам се (и май не очаквам отговор):
- Докога медийното законодателство ще обслужва основно рекламно-корпоративни интереси и ще пренебрегва правата на потребителите на комуникационни услуги?
- Кога операторите ще осъзнаят, че освен да забавляват, имат и функцията на образоват и информират?
- Защо ТВ-журналисти нямат никакви притеснения да звънят по всяко време за какви ли не глупости, а в подобни ситуации не показват никаква реакция?
За част от въпросите имам отговор и той е, че телевизиите ще се отрезвят, когато просто спрем да ги отразяваме и да им вярваме (второто вече е налице!).
ПП: Зрителка на сутрешния блок на „Нова ТВ“ сподели в ефир, че нейн роднина от САЩ й звъннал на петата минута след земетресението да я пита какво става. Жената, също като мен, изказа възмущението си от безхаберието на телевизиите. В отговор, водещият нервно обясни, че в САЩ имат система за оповестяване чрез SMS. Чудя се дали въпросният човек в Америка е получил SMS, че в България има земетресение… Явно е по-ефективно да научим новините откъм САЩ, отколкото през българския ефир!