Няколко числа, свързани с увеличението на МРЗ

3 431 349 лв. допълнително ще трябва да платят работодателите в частния сектор при увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) с 30 лв. Тази сума се отнася само за работниците, които са назначени на МРЗ при трета категория труд. (Впрочем, след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, реалното увеличение на дохода им ще бъде 22.55 лв.).  

Поради липса на данни каква част от общо 92 315 души, наети на МРЗ в частния сектор, работят и се осигуряват при първа и втора категория труд, не може да се изчисли реалното нарастване на разходите за работодателите.

Към неизчислимите косвени ефекти трябва да се отнесе и очакваният ръст на средната работна заплата в предприятията, средно с 10-12 процента (съпоставимо с процента на нарастване на МРЗ). Не трябва да се забравя, също така, че в голяма част от действащите в момента колективни трудови договори съществуват клаузи за допълнително материално стимулиране на работниците, което се изчислява като процент от МРЗ.

Годишните разходи за труд, които плащат работодателите в частния сектор, са в размер около 18 млрд. лв. При средна индексация на работните заплати с 10 процента, вследствие ефекта от увеличението на МРЗ, разходите на работодателите за труд ще нараснат със 180 млн. лв. за една година.  

Все още не е ясно как увеличението на МРЗ с 30 лв. ще се отрази на бюджетните  разходи.

Разчетите на Министерството на труда и социалната политика показват, че само за социални плащания ще бъдат необходими допълнително 189 млн. лв., а за енергийни помощи – допълнително 13 млн. лв., т.е. общо 202 млн. лв. 

Експертите на Министерството на финансите все още изчисляват какви ще са допълнителните разходи за бюджета, но от сега е ясно, че само субсидията на политическите партии ще нарасне с 6.3 млн. лв. 

Добрата новина е, че предложеният за дискусия на социалните партньори проект на ПМС за нов размер на МРЗ предвижда средствата за това увеличение да се покриват от бюджетите на отделните държавни органи, а не от централния републикански бюджет – нещо, за което БСК от години настоява.

Това решение тушира потенциалните опасности за бюджета на държавата и ще принуди отделните администрации да съкратят разходи, а вероятно и персонал. Остават, обаче, негативните ефекти върху частния сектор и населението, което се получава доход, по-висок от минималната работна заплата.

****

Мнението е лично и не ангажира институцията ,за която работя.

Не претендирам за изчерпателност и прецизност, тъй като съм “прост” филолог, а не експерт икономист, но си направих труда да се поровя по темата, тъй като вече половин година ни занимават с нея, а не ни казват истината докрай.

ПП: Според някои “велики” работодателски организации, тези 180 млн.лв. повече за фонд “работна заплата” в частния сектор изобщо нямало да са проблем за бизнеса и по никакъв начин въпросното увеличение нямало да доведе до проблеми на пазара на труда (закриване на работни места или намаляване на заплати).

Интересна теза, споделяна от хора, които уж трябва да бранят именно интересите на работодателите (?).

Иначе, същите тези хора твърдят, че са най-големите, най-представителните и въобще най-най-по… защитници на работодателските интереси, а всички останали организации били “една каруца хора” и нямали място на масата на преговорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Вашият коментар

Translate »