Кой какво печели и какво губи от увеличението на минималната работна заплата?

През последните месеци, а и преди това, периодично в публичното пространство протича дискусия относно нуждата от увеличение на минималната работна заплата (МРЗ). По традиция, проводници на дискусията са синдикатите, тезите им пълзящо се подхващат от социалния министър, работодателите опонират и, в крайна сметка, правителството взема решение. Най-често решението е в угода на синдикатите и пълно незачитане на позициите на бизнеса. Казано с други думи, популизмът надделява над нормалната икономическа логика.

А какво показва логиката?

Когато синдикатите и правителството ни обясняват, че с покачването на МРЗ ще повлияят положително на доходите и потреблението, пропускат да обяснят, че:

Първо, наетите на МРЗ съставляват сравнително незначителна част от работещите – основно хора с ниска квалификация, от маргинализирани групи, преди всичко наети по линия на субсидираната заетост по различните мерки на Агенцията по заетостта.

Второ, МРЗ се ползва най-вече като основа за плащания и формиране на бюджетни разходи, регламентирани в над 20 закона и над 40 подзаконови нормативни акта. Размерът на МРЗ е обвързан по икономически път и със средната работна заплата, със средната пенсия, с минималната социална пенсия, с минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст и други социални плащания и помощи, с определяне на държавни такси и субсидии, вкл. субсидиите на политическите партии. По такъв начин МРЗ и свързаните с нея плащания засягат основни икономически и бюджетни пропорции и влияят пряко върху финансова устойчивост в условия на валутен борд и продължаваща икономическа криза, което неминуемо ще окаже натиск върху бизнеса и гражданите.

Казано с други думи, по-голямата част от работещите българи реално ще бъдат ощетени (вж. приложената по-долу справка), тъй като заплатите им ще останат непроменени, а ще се увеличат разходите им за потребителски такси за посещение при лекар и зъболекар, таксите за болнично лечение, таксите за адвокатски и други услуги.

Засегнат отрицателно ще бъде и бизнесът, чийто фонд „работна заплата” (и без друго ударен тежко от кризата) ще трябва да бъде реорганизиран. Вариантите за действие са приблизително следните:

  1. Увеличение на всички работни заплати с около 12% (колкото се очаква да бъде увеличена МРЗ), така че да се запази съотношението в заплащането между квалифицирани и неквалифицирани работници. При това положение, обаче, неминуемо ще се наложи ново съкращаване на персонал, тъй като средствата за работни заплати в предприятията са ограничени до някакъв таван.
  2. Запазване на възнагражденията на сегашното равнище, което е предпоставка за възникване на социално напрежение в предприятията и демотивация на заетите във връзка със затваряне на ножицата между заплатите на най-нискоквалифицираните и най-висококвалифицираните работници.
  3. Индексиране на всички заплати в предприятието чрез увеличение на цените на крайната продукция, така че да се осигури допълнителен ресурс за фонд „работна заплата”. Това, обаче, означава помпане на инфлация и допълнителен натиск върху доходите на домакинствата.

Не на последно място, сред губещите страни са държавният бюджет и обществените фондове, които и без друго са под сериозен натиск от ефектите на икономическата и демографската кризи. Компенсирането на нарасналите дефицити минава през увеличение на размера на осигурителните вноски, данъците и акцизите, което би било нов удар върху разходите на фирмите и населението.

Сметките показват, че от увеличението на МРЗ реално печеливши ще бъдат политическите партии, чиято субсидия се изчислява като процент от МРЗ, и висшата администрация (вкл. депутати, министри, членове на управителни, надзорни и контролни съвети и органи), чиито възнаграждения се определят в определено съотношение към МРЗ.

Ползи от увеличението ще имат и ограничен кръг граждани, получаващи различен вид обезщетения и социални помощи, и нискоквалифицирани работници, наети основно по мерки за субсидирана заетост. Спорно е доколко едно брутно увеличение на доходите им от 30 лв. (чистата сума е по-малка!) ще им позволи да увеличат сериозно потреблението си (т.е. част от тези пари да се върнат на пазара) и да решат основните си социални проблеми (квалификационни, демографски и пр.).

Обективният извод от казаното дотук е, че за болшинството българи увеличението на МРЗ не означава ПРИХОД, а РАЗХОД!

***

ГУБЕЩИ

Всички граждани:

  • Увеличени такси за посещение при лекар и зъболекар;
  • Увеличение на таксата за болнично лечение;
  • Увеличени общински и държавни такси;
  • Увеличена такса „електромер” за ползване на обществени радио и телевизия;
  • Увеличени цени, вследствие инфлация;
  • Оскъпяване на правната защита чрез увеличение на минималните адвокатски възнаграждения и др.

Работниците и служителите:

  • Демотивация, заради намаляването на разликата в заплащането между високо- и нискоквалифицираните работници;
  • Възможно преразпределение на фонд „работна заплата” от висококвалифицираните към нискоквалифицираните;
  • Загуба на работни места;
  • Увеличени разходи за данъци и осигуровки (поради увеличената облагаема база);

Бизнесът:

  • Увеличени общински и държавни такси;
  • Натиск върху фонд „Работна заплата” и принуда да се оптимизира съставът;
  • Оскъпяване на минималните такси на проектантски, адвокатски и др. услуги.

Държавният бюджет и обществените фондове:

  • Увеличени разходи за: социални плащания, обезщетения и субсидирана заетост; субсидии за политически партии; заплати на висш административен персонал и пр.

ПЕЧЕЛЕЩИ

Ограничен кръг граждани: Лица, получаващи обезщетения и помощи.

Нискоквалифицирани работници: Наети основно по мерки за субсидирана заетост.

Политическите партии: Увеличение на субсидията им, която е равна на 5% от МРЗ за всеки получен глас на последните избори.

Висша администрация: Увеличение на възнагражденията на народните представители;

Министър-председател, Президент, министри; членове на надзорни, управителни, консултативни и др. съвети и органи, функциониращи към различни институции.

***

Позволих си да изразя тази позиция, защото смятам, че българите не осъзнават напълно какво означава увеличението на минималната работна заплата и го приемат като възможност да повишат доходите си. А НЕ Е ТАКА!

Написах тези редове, без да се чувствам експерт по темата, затова не претендирам за изчерпателност. Написаното, обаче, отразява личната ми позиция на гражданин, който плаща данъци и осигуровки (при това, в пълен размер и винаги в срок!), което ми дава конституционното право да потърся отговорност за разпределението на тези данъци и осигуровки. Категорично не съм съгласна с обществени средства да се плащат популистки предизборни ходове, които не се основават на икономическа логика. 

Мнението ми е лично и не ангажира организацията, за която работя!

Вашият коментар

Translate »