29 Януари 2008 г., Радио България (БНР), рубрика „Личности“
Журналистите, които се занимават с икономически въпроси, често се срещат с една усмихната и приветлива жена от Българската стопанска камара, най-голямата работодателска организация в България. Повече от 6 години Ани Алашка завежда отдел “Връзки с обществеността” в камарата и е естествен посредник между реалния бизнес и медиите.
Не отказва информация, реагира своевременно, когато я помолят за контакт или интервю с представител на ръководството на камарата, с делова прецизност отговаря на въпросите на журналистите. Преди да стигне до Българската стопанска камара, Ани Алашка е работила като журналист. Завършва специалност “Българска филология” в Софийския университет в първите години на демокрацията – през 1995 година. След трети курс паралелно учи и във Факултета по журналистика. И тъй като все още няма специалност PR, налага се сама да овладява тънкостите на медиаторството. “Имах късмета в университета да се срещна с най-добрите преподаватели от старата генерация и смятам, че ние бяхме щастливци в това отношение”, казва Ани Алашка. Професионалният късмет я съпътства и след това.
“Може би месец след завършването започнах работа в първата алтернатива на официалната Българска телеграфна агенция, това беше първата частна агенция “Балкански информационен пул” – разказва Ани. – Бях редактор на новини от България и също имах страхотен шанс. Шеф на отдела беше не кой да е, а Боян Трайков, авторитетно име в журналистиката. Когато той напусна, наложи се да поема управлението на редакцията. Това също бе своеобразен късмет, защото в движение се учех да управлявам екипи, репортери. Всъщност тогава се създаде и информационна агенция “Балкан”, ние бяхме двете конкурентни частни агенции, които се опитваха да се “борят” с БТА с изключително малкия ресурс, който имахме във всяко едно отношение. Но мисля, че се справяхме добре, нашият продукт беше конкурентен. Бяхме много ентусиазирани млади хора, много от бившите ми колеги днес са с добри позиции в сериозни медии.”
С работата на PR се сблъсква, когато я канят да оглави “Връзки с обществеността” на формиралия се синдикат “Промяна”, третият в страната по онова време след Конфедерацията на независимите синдикати /КНСБ/ и синдикалната централа “Подкрепа”. “Там градях контакти, маниери на работа с определени аудитории”, казва Алашка. В Българската стопанска камара постъпва почти на шега. Явява се на конкурс за длъжността PR, но няма сериозни планове да остане дълго. Все пак динамичността на журналистическата професия носи тръпка! Животът обаче предлага друго решение. И така вече 6 години Ани Алашка ръководи обществените комуникации на такава сериозна организация като БСК.
Лесно ли е да се работи с представителите на бизнеса?
“И да, и не – казва тя. – С тях се работи лесно от гледна точка на това, че са делови хора. Не ти губят времето и бързо формулират това, което искат, дават ясни критерии, по които очакват да свършиш работа. Трудностите идват по различни линии. Понякога е въпрос, бих казала, на прекомерни неоснователни претенции. Все пак това са хора с високо самочувствие и възможности и очакват да получат максимума и от другата страна. Много често трябва да се бориш и с някои чисто корпоративни интереси. Все пак ние сме обществена организация с огромна членска маса и по презумпция сме призвани да браним общия интерес. По тази причина не можем да си позволим да защитаваме конкретен корпоративен интерес. Това е извън нашите правила. В такива случаи се налага да се обясни деликатно, че можем да помогнем до определена степен. В момента, в който се стигне до границата, след която вече е ясно, че ще се действа в конкретна частна полза, тогава трябва да сме много внимателни, включително и като комуникация с конкретния човек.”
Най-важното за професията на PR- а е търпението, казва още Ани Алашка.
“Защото всекидневно се сблъсквам с много и различни хора и като манталитет, и като лични качества и интереси – допълва тя. – Човек трябва да е добър психолог, за да прецени как да общува с всеки един. Това създава известна трудност, но е неизбежно. В крайна сметка ролята на един PR е да бъде комуникатор. И ако не се справиш с тази основна задача, останалото е загубена кауза. Нямам предвид само хората, които са около мен в офиса, въпреки че и те не са малко – около 70 души. Имам предвид и много външни лица – журналисти, клиенти, партньори на организацията, хора, които по някакви причини имат интерес към нас.”
Обичам откритите хора, имам чувство за хумор и не съм от обидчивите, казва за себе си Ани Алашка. Допълва, че предпочита хората да й казват нещата директно, дори и с риск да я засегнат. “Нямам хоби, с което да се похваля”, усмихва се Ани. – Затова пък имам дъщеря тийнейджърка, която освен че иска да живее и работи в България, вече е решила, че най-голямото й желание е да следва право.”