Синдикалната истерия с класовете за стаж

2 юни 2006 г., в. Монитор

През последните няколко месеца в публичното пространство периодично се повдига въпросът с т.нар. класове за прослужено време. На и без друго бедния и, като цяло, недоволен от социалния си статус българин, се внушава, че заплатата му ще бъде намалена чрез премахването на допълнителните възнаграждения за трудов стаж, защото “работодателите-изедници” са решили за пореден път да си спестят някой и друг разход. Реакцията, разбира се, не закъснява!“Цели трудови колективи”, както би писал някой тоталитарен ежедневник преди години, отправят призиви да не се нарушават изконните права на трудещите се. “Гладни сме, бедни сме!” скандираха само преди дни участниците в митинга на КНСБ, дошли, впрочем не толкова да протестират, колкото да се поразходят из централните софийски улици и магазини на синдикални разноски.Но когато говорим сериозно за „класовете”, трябва да сме наясно с няколко основни неща:Първо. Свърши времето, когато държавата регулираше работните заплати – сега това следва да става с пряко договаряне между работник и работодател. Пазарната икономика не търпи изкуствени намеси, тя се управлява по свои правила, правилата на търсене и предлагане.Докато има хора, които предлагат труда си на ниска цена, ще има и работодатели, които наемат работници на ниска цена. Когато работникът покаже квалификация, професионализъм и обективна оценка на труда си, тогава може да разчита, че ще получи достойно възнаграждение.Второ. Съществуването на “класовете” създава предпоставки за дискриминационно отношение по възрастов признак. При това, дискриминацията засяга и младите, и старите. Младите – защото за равни по качество и количество усилия, получават различно възнаграждение от това на по-възрастните си колеги.Старите – защото с тежестта на по-високата заплата стават неатрактивни за работодателите. А като заговорих за дискриминация, не мога да не отбележа и факта, че държавните служители не плащат лични осигурителни вноски, за разлика от останалите “простосмъртни” хора на наемния труд. Осигурителните вноски на държавните служители се поемат от същия този бюджет, който се пълни от нашите данъци.Трето. Премахването на “класовете” е едно от категоричните изисквания на международните институции, с които страната ни си партнира. И представителите на МВФ, и европейските комисари многократно настояваха и продължават да настояват за премахване на тази порочна система за образуване на възнагражденията у нас.Четвърто. Класовете за прослужено време практически засягат само работещите в обществения сектор. А той, отново припомням, се издържа от данъците на всички нас, както и от данъците на точно този частник, който държавата по стар навик се опитва да управлява, казвайки му как точно да формира работните заплати в предприятието си. В неговото предприятие! Не в това на държавата!Частният работодател отдавна е престанал да се интересува от архаичните методи на управление на трудовия ресурс, част от които са и “насърчителните” добавки за стаж. Той образува работните заплати на пазарен принцип – според качествата и квалификацията на работника, според свършената работа и според възможностите си, разбира се. Впрочем работникът не се интересува каква част от заплатата му е “основна”, каква част е “клас”, колко получава за “вредни” и т.н.Работникът се интересува каква е чистата сума, с която ще разполага в края на месеца. За него е важно да се труди при здравословни и безопасни условия, да се изплащат социалните и здравните му осигуровки, да получава заплатата си навреме и с тази заплата да може да покрие нормалните си жизнени потребности.В този ред на мисли, задавам си въпроса, защо продължава истерията с класовете, след като работодателите многократно декларираха, че не възразяват заварените надбавки за стаж да се включат в работните заплати. Така оттук нататък да се възприеме нова формула за определяне на възнагражденията, т.е. за никакво намаление на заплатите не може да става и дума.Нещо повече, работодателите не възразяват да се запази възможността за определяне на надбавки за стаж, но в рамките на едно предприятие или една професия. Действително, алогично е 20 години да сте работили дадена професия, на 21-ата да се преквалифицирате и да очаквате от последния си работодател да ви плаща допълнително заради предишните 20 години, които по никакъв начин нямат отношение към настоящите ви задължения. В същото време работник с 10 години стаж, но в същата професия, трябва да получава по-малко от вас, макар да има повече опит в тази област.Ако някой си беше направил труда да попита който и да е от протестиращите миналата седмица наясно ли е какво се предвижда за класовете за прослужено време, вероятно същият този протестиращ щеше да отговори: “Искат да ни ги вземат, не уважават труда ни, третират ни като добитък” и т.н. В действителност обаче, глашатаите на т.нар. “премахване” на класовете много добре знаят, че не за “премахване” става дума и съвсем съзнателно манипулират общественото съзнание, насаждайки излишно напрежение.Същото това напрежение налива вода в мелницата на синдикалните централи, за да рапортуват за успешно осъществената поредна, пролетна манифестация и за да оправдаят същите тези синдикати съществуването си. Защото какво е синдикат без протестни акции?

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »