1 май 2006 г., it FORUM

“На пожар” явно е фразата, която най-точно може да опише деня на PR-ката на Българската стопанска камара Анета Алашка. Денят й често започва в 7 и 30 и се случва да завърши към осем – девет вечерта. Първата й работа е да прегледа пресата. “Последните десет години ми се налага сутрин да изчитам поне по десет вестника”, разказва тя. “Това е нещото, което съм си обещала да не правя, ако доживея до пенсия, и което не правя, когато съм в отпуска.” Следва подбор на темите и пускане на преглед на печата с водещите заглавия в електронен вид за колегите. Глътка въздух може да си поеме едва между девет и десет. След това в редакциите тръгват летучките, журналистите се активизират и телефоните прегряват и колелото се завърта…

“Една от трудностите, с които се сблъсквам е, че трябва да бъда специалист по всичко”, разказва за работата си тя. “Без да омаловажавам PR–а на една фирма или на едно ведомство, но там се концентрираш върху една тема. При мен това е почти невъзможно и крие доста рискове, и аз го осъзнавам много добре.”

С PR се занимава от 1997 година, когато поема връзките с обществеността на Обединение „Промяна“. След пет години работа там, постъпва в БСК.

Завършила е българска филология и журналистика като втора специалност. “По наше време нямаше специалност връзки с обществеността и това предпостави да се уча в движение, на принципа на опита и грешките.”

С журналистика в истинския смисъл на думата, сама признава, че никога не е искала да се занимава. Преди работата на PR, в продължение на три години завежда “Новини от България” в първата частна алтернатива на БТА – Балкански информационен пул. “Реално не съм репортерствала – просто не ми пасва на характера и на желанието да се занимавам в тази част на журналистиката”, признава тя. “Трудно ми е да си се представя в ролята на един вечно бързащ, тичащ, гонещ срокове журналист. Това е въпрос на характер и на преценка доколко ставаш или не за тази работа.”

PRът – въпрос на опит?

“Не бих разделила нещата. При всички положения най-добрата комбинация е опитът и сериозна теоретична подготовка”, отговаря тя. “При колегите от моето поколение, които се занимават с PR, теоретичната подготовка е по-скоро въпрос на личен интерес да се самообразоват. Научили сме се сами да усещаме нещата, което от една страна е много трудно, но от друга – а аз съм убедена, че човек се учи от грешките си и в една или друга степен, когато се опариш един път, сам си изграждаш алгоритъм на работа и взаимоотношения с медии и всякакви други аудитории.”

От всяко дърво свирка не става

PR-ската работа зависи и от човека, смята Алашка. “В тази професия личностните качества са страшно важни. Работата на PR-а е да бъде посредник. Той трябва да бъде еднакво отговорен и към работодателя си и към обществото в неговата цялост – и към медиите, и към всяка друга публика. Има колеги, които залитат в едната посока и това вреди и на работодателя им, защото така навличат гнева към собствения си работодател. Така че фигурата на PR-е е много определяща и за отношението към самата организация или фирма, която стои зад гърба му.”

Ключови за професията, според нея, са и междуличностните отношения.

“При работата си общуваш със страшно много хора, които са, първо различни характери, второ на различни нива в обществото. Трябва да умееш да комуникираш на всякакви нива със всякакви хора по еднакво добър начин. И да извличаш ползата от всеки един контакт, а това със сигурност не може да се научи в университета.”

Важно е и търпението. “Трябва да демонстрираш толерантност, разбиране, готовност да помогнеш и не само да го демонстрираш, а наистина да се замислиш доколко можеш да помогнеш. Стискала съм зъби много пъти. Ако нямаш това търпение, трудно ще ти достави удоволствие самата професия.”

“Най-голямото предизвикателство е когато трябва да убедиш обществото в теза, която по презумпция е непопулярна”, казва Алашка. “Преди Нова година трябваше да оповестим едно наше изследване, изводите от което водеха до това, че темповете на увеличаване на работните заплати изпреварват темповете на увеличаване на производителността на труда. Това определено е една непопулярна теза, особено за България, където е известно, че доходите са ниски. За мен беше предизвикателство как ще се възприеме една подобна теза. Не се възприе еднозначно – имаше емоции от всички посоки, включително от хора, на които им изнася подобна теза – включително от работодателски организации. С едни такива непопулярни тези много трудно можеш да убедиш обществото, че ти си прав.”

Радва се най-много, когато види плода на труда си, когато види, че са си стрували усилията, които е положила.

Не се чувства добре, когато не може да свърши нещо, особено когато не зависи от нея. “Ако зависи от мен, чудеса от храброст ще направя. Но когато нещо не зависи от мен, това ме влудява. Когато това се дължи на неразбиране от другата страна, е поправимо, защото ти можеш да убедиш човека колко е важно и т. н. Но когато е въпрос на магарешки инат или субективна причина, направо излизам от равновесие“.

Омъжена е, дъщеря й е в разцвета на тийнейджърската възраст – на 15 години. За себе си признава, че е телеманка. „Способна съм 24 часа да стоя на един фотьойл, да гледам телевизия. Когато съм в активна почивка, ми доставя удоволствие на чета. В останалото време просто не усещам удоволствието от четене на книга, което е безобразие за един филолог…”

Има и чисто женски хобита като гоблени, плетене. “Тази година направих опит да се кача на ски, след което почти 24 часа не бях на себе си и определено няма да повторя опита си”, смее се тя.