Време е да спрем да се оплакваме и да насочим енергията си към справяне с проблемите

23 март 2006 г., в. Монитор

На 21 март, Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд оповести свое изследване, проведено в 28 европейски страни, сред които и България. Резултатите от изследването бяха подробно отразени от българските медии, но по една или друга причина, те бяха представени едностранчиво – само от тяхната негативна страна. Акцент беше поставен върху неудовлетвореността на българина от условията му на труд и живот, както и от липсата на достатъчно оптимизъм за бъдещо развитие.

На обществеността, обаче, бяха „спестени” някои данни, които е добре да станат публично достояние. Например, по показателя „доверие в държавната пенсионна система” България е в по-добра позиция от Италия, Германия, Латвия, Литва и Словакия. Това доверие, обаче, би могло сериозно да бъде разклатено, ако не се предприемат мерки за справяне с един сериозен проблем пред нашето общество, респективно – пред пенсионната ни система. Става въпрос за тенденцията към застаряване на работната ръка. България достигна още преди 5-6 години съотношение между работещи и пенсионери 1:1, което се очаква да се случи в Европа едва след 50 години. Тежката демографска картина предполага въвеждане на механизми за удължаване на трудовия живот и неизбежно трябва да се върви към ограничаване на възможностите за ранно пенсиониране, но това е трудно политическо решение, което би донесло съответни негативи за управляващите и именно това е причината да не се предприемат подобни непопулярни ходове.

Вероятно заради своята народопсихология българинът постоянно се оплаква, без да търси причините за положението, в което се намира, и без да полага достатъчно усилия да решава съществуващите проблеми. Например, от една страна стои недоволството от нивото на заплащане и невъзможността да се ползва достатъчен по размер годишен отпуск, а от друга – според цитираното изследване в България почасовата седмична заетост е по-кратка от тази в новите страни-членки на ЕС. При това, страната ни е с най-малък дял на работещите на второ работно място (3.9%) при средно 15% за ЕС и 7.4% за новите страни-членки на съюза.

Тук е мястото да отбележа, че изискванията към работното място следва да са релевантни на качеството на работната ръка. Пак според проучването на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд, по умение за четене на английски език България е в дъното на класацията (9% – добре, 13% – не много добре), като след нас са само Унгария и Полша. Освен това, 64% от българите са доволни от собственото си образование, което предполага липса на готовност за допълнителна квалификация и преквалификация с цел постигане на европейските изисквания за т.нар. „учене през целия живот”. Този факт е особено обезпокоителен, при положение че е публична тайна липсата на квалифицирана работна ръка. Образователната ни система продължава да не отговаря на изискванията на трудовия пазар и да произвежда недобре подготвени кадри. Имаме свободни работни места за квалифицирани специалисти и, успоредно с това – армия от полуграмотни безработни. По време на срещата ни с директора на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд – г-н Карпинен, с представители на българските работодатели преди два дни той сподели, че успехът на Ирландия през последните години се базира именно на отлично функциониращата образователна система. Напълно споделям мнението му, че предпоставка за успех на една икономика е обучението на специалистите, затова е необходима целенасочена държавна политика в подкрепа на обучението на кадрите за приоритетните за икономиката отрасли (впрочем, време е и да се определят кои са приоритетните отрасли, но това е предмет на друг разговор).

В изследването на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд откриваме още няколко интересни моменти. Например, по показателя „Домакинства, в които не работи нито един” България е на равнището на Гърция, Унгария и Латвия (21%) и сериозно изпреварва Румъния (30%); Белгия, Финландия и Германия – с по 26%; Англия (24%). У нас хората, които дават лоша оценка на здравословното си състояние (15%) са по-малко от гражданите на новите страни-членки на ЕС (16-21%). Интересен, според мен, е и резултатът от изследването в частта му за неплатени сметки за комунални услуги (ток, вода, газ и пр.) – в България едва 5% от гражданите не са изрядни платци, докато този процент средно за ЕС е 7, в новите страни-членки – 21, а в Румъния – 30.

Давам си сметка, че стандартите на живот и труд в България изостават от средните европейски равнища, но се надявам след приемането на страната ни за пълноправен член на ЕС процесът на конвергенция да се ускори. Надежда в това отношение ми дава фактът, че вече няколко последователни години страната ни поддържа по-високи темпове на развитие от тези на ЕС и новоприетите страни-членки. Така че, перспективите пред България са положителни и е време сънародниците ни да се отърсят от негативизма си и, особено младите хора – да вземат бъдещето си в свои ръце чрез повишаване на квалификацията си и търсене на възможности за по-добра професионална и социална реализация. Държавата, обаче, трябва адекватно да подпомага този процес чрез насърчаване на образователното развитие и намаляване на ефектите от лошите демографски процеси.

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Translate »