02/11/2015

Биография

Alashka-transperancy1Родена съм на 22 януари 1971 г. в гр. София. Майка ми е лекар (вече пенсионер), а баща ми беше офицер, но напусна този грешен свят, преди да навърши 60 години. Много ми липсва! Имам 10 години по-голям брат, когото много обичам и който често съм възприемала като „вторият ми баща“. Зад гърба си оставих един развод, но вече над 20 години споделям живота си с настоящия си партньор. Имам дъщеря, която завърши „Стопанско управление“ в УНСС, но нищо чудно някой ден да наследи професията ми.

Детските ми години преминаха под знака на музиката. Бях 4-годишна, когато ме приеха с цигулка в музикалното училище в София, където тогава откриха експериментална паралелка за деца в предучилищна възраст. Свирих 2 години, но така и не продължих (понякога съжалявам за това), тъй като истинската ми тръпка беше пианото.

Родителите ми, които не помня да не са изпълнили някое мое желание (освен отказа на баща ми да ми купи мотор, защото не искаше да види дъщеря си в гипс), ми купиха жадуваното пиано, от което не се отделих почти 20 години. Бях като хипнотизирана в черно-белите клавиши и свирех понякога по 12-13 часа на ден. После семейният живот и професионалните ангажименти постепенно ме откъснаха от любимото ми пиано. Стигна се дотам, че майка ми в един прекрасен ден го продаде, защото й пречело (така и не го преместих в моя апартамент). Минаха няколко години, а аз продължавах да сънувам, че свиря. Настъпи мигът, в който реших отново да си купя пиано и да се опитам поне малко да възстановя от способностите си, но… приятелите ми ме изпревариха. За 43-ия ми рожден ден ми подариха електрическо пиано „Ямаха“. Много плаках! Рядко съм преживявала подобна емоция като тази! Пожелавам я на всеки, както пожелавам на всеки да има приятели като моите. Обичам ги!

През 1978 г. ме приеха в световноизвестния детски хор „Бодра смяна“, където имах щастието да пея до 1989 г. под ръководството на покойната вече Лиляна Бочева – невероятен човек и педагог, който за нас, бодросменците, е просто Мамичка. Всъщност, огромна част от мирогледа си, навиците и редица други качества изградих именно в „Бодра смяна“ – това беше най-истинската ми житейска школа. Там не просто пеехме, не просто се учехме да музицираме – там се учехме да бъдем хора, учехме се на труд, дисциплина, отговорност, честност, любов към родината, отношение към околните, съпричастност и т.н., и т.н. „Бодра смяна“ ще бъде в сърцето ми, докато дишам! Гордостта да се наречеш „Бодросменец“, могат да я разберат само…. бодросменците.

По образование съм филолог. Завърших СУ „Св. Климент Охридски“ през 1995 г. и имах късмета да срещна изключителни преподаватели и личности, на които искрено благодаря. Също през 1995 г. завърших семестриално Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ, но така и не намерих време да се явя на държавен изпит, така че да официализирам и тази си професия.

Веднага след дипломирането си започнах работа като редактор на новини в първата частна алтернатива на Българската телеграфна агенция – БИП (Балкански информационен пул). Това бе важен момент в моя професионален път, тъй като съдбата ме срещна с изключителния журналист и човек Боян Трайков. От него научих много – и за професията, и за това как се пишат новини, а и за живота като цяло. Благодаря му от сърце!

През 1997 г. получих предложение да поема връзките с обществеността на един от големите синдикати в България. Признавам, че доста се колебах… Не знаех нищо за тази професия – тя беше сравнително нова за България, а първите студенти по PR бяха приети през 1995 г., така че дипломирани професионалисти практически липсваха. Все пак, след известен размисъл, приех предложението. Така започна пътешествието ми в страната, наречена PR… Наложи ми се да „откривам топлата вода“ – всичко беше ново за мен, имаше изключително много предизвикателства и беше страшно интересно. Впрочем, и до днес тръпката и интересът към професията са неизменна част от моя живот.

Пет години по-късно, през 2002 г. поех връзките с обществеността на Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес, където работя и до днес. Обичам работата и колегите си. Щастлива съм, че животът ми поднесе възможността да имам динамично ежедневие, да срещам много и различни хора, да попадам в много и различни ситуации…

Извън ангажиментите ми към посочените до момента работодатели съм помагала с професионални съвети на неправителствени организации, водила съм курсове по управление на комуникациите пред различни аудитории.

От 2005 г. до днес през управлявания от мен пресцентър са преминали стажантско обучение десетки студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, Югозападен университет „Неофит Рилски“ и Нов български университет.

От 1998 г. съм основател и активен член на Дружеството на практикуващите връзки с обществеността към Съюза на българските журналисти. В това си качество съм участвала при разработването и приемането на Етичния кодекс на PR-специалистите в България.

Това е накратко моята лична история, която продължавам да пиша – къде по-смело, къде по-плахо, но винаги с много емоция и хъс.